снощи, съвсем неочаквано, се обади Н. с думите към главния герой от филм : след всеки световен катаклизъм, война или катастрофа.. неизменно настъпва световен прилив на нежност.
:)
Блог на Галина Николова
сряда, 21 юли 2010 г.
неделя, 18 юли 2010 г.
365, 55: църква
Преди почти 2 години, в деня преди да замина за пръв път за Ню Йорк, куфарите ми бяха приготвени и чакаха, бях преминала вече през най-важните сбогувания, отивах при един приятел да ми направи речник на математическите термини (ах, славни времена на "всичко-се-обърква-в-последния-момент"!).. и пътьом минах покрай св. Неделя в София.. притегли ме, влязох. Имах една миниатюрничка икона на св. Георги в джоба, помолих един свещеник да ми я освети и да ми прочете молитва за закрила. Заминавам надалеч и задълго, казах и сълзите ми сами тръгнаха.
Колко надалеч и колко задълго, попита.
- За Америка, за две години.
- Моята дъщеря е в Америка, вече близо 10 години... С кой самолет пътуваш?
- Утре рано, през Франкфурт.
- Аа, значи ще летиш със слънцето!
- ..много ме е страх..
- Щом толкова много те е страх, не тръгвай, остани тук.
Погледнах го първо невярващо, после се разсмях. Не ме беше чак толкова много страх. И ми олекна, и си тръгнах, и на другата сутрин летях със слънцето.
Днес минахме през църквата на Св. Георги в Добрич и този разговор ми се върна. Ярък, силен, още тук.
сряда, 7 юли 2010 г.
365, 54: компост
След като потъгувах за разделното изхвърляне на боклука и масовото рециклиране в отвъдокеанската страна, с което много бях свикнала (и намирам за единственото отговорно отношение към боклуците, с които зариваме тази планета).., открих топлата вода ;).
Преди десетина дни знаех съвсем малко за компостирането (общо взето - що е то). След това почетох, порових, и сега съм много горда с компоста в градината, който поема не само всички растителни отпадъци от кухнята, но също и много от хартиените, яйчените черупки, утайката от кафе, плюс, разбира се всички градински - плевели, сухи листа и клонки, опадали плодове. Както с всяко нещо, оказа се, че и компостирането си има правила, ред и дисциплина ;)
Трябва да призная, че гледката на червеи никога не ме е радвала така, както при подготовката на домашния компост :)
Освен това компостът е не само полезен, но също така и нагледно училище по кръговрат (и търпение). А това, според мен, е една чудесна метафора не само за природните, но и за човешките ни процеси.. :)
Преди десетина дни знаех съвсем малко за компостирането (общо взето - що е то). След това почетох, порових, и сега съм много горда с компоста в градината, който поема не само всички растителни отпадъци от кухнята, но също и много от хартиените, яйчените черупки, утайката от кафе, плюс, разбира се всички градински - плевели, сухи листа и клонки, опадали плодове. Както с всяко нещо, оказа се, че и компостирането си има правила, ред и дисциплина ;)
Трябва да призная, че гледката на червеи никога не ме е радвала така, както при подготовката на домашния компост :)
Освен това компостът е не само полезен, но също така и нагледно училище по кръговрат (и търпение). А това, според мен, е една чудесна метафора не само за природните, но и за човешките ни процеси.. :)
вторник, 6 юли 2010 г.
365, 53: Ялом
Знаех за Ървин Ялом като за психотерапевт и автор на професионална литература, но като автор на романи ми го препоръча Б. И съм мнооого благодарна за това. Все по-придирчива съм към четивата си, особено към романите, при изобилието наоколо, изобщо не мога да хвана и да дочета книга, която не ме увлича, не ме държи "изкъсо"... И затова сега така възторжено :)
Донесох си един сборник с разкази на Ялом, писани по негови случаи - Love's Executioner and Other Tales of Psychotherapy, а още и един роман: When Nietzsche Wept (другият, който поръчах от любимите used books на alibris.com, не пристигна до преди да затворя куфарите..).
Да си призная, скептично подходих към романа, защото в него са и Ницше, и Фройд, и Йозеф Бройер... обаче влязох в този свят и.. :)
Романът е анонсиран като "a novel of obsession", освен това се развива през 1882 г., в "зората" на психотерапията, в него има сънища, писма, прекрасен диалог, а и толкова много неща да помислиш и за себе си и да научиш...
*
Държа книгата сега в ръцете си, прелиствам я, иска ми се да сложа тук цитат, зачитам се и.. ще сложа три любими неща. Ето:
"Don't you see, Josef, that the problem is not that you feel discomfort? What importance is tension or pressure in your chest? Who ever promised you comfort? So you sleep poorly! So? Who ever promised you good sleep? No, the problem is not discomfort. The problem is that you have discomfort about the wrong thing!" [p.181]
"The joy of being observed ran so deep that Breuer believed that real pain of old age, bereavement, outliving one's friends, was the absence of scrutiny - the horror of living an unobserved life." [p.55]
"Let us try a thought experiment. For tomorrow's discussion, please consider this question: If you were not thinking these alien thoughts, what would you be thinking?" [p.167]
Донесох си един сборник с разкази на Ялом, писани по негови случаи - Love's Executioner and Other Tales of Psychotherapy, а още и един роман: When Nietzsche Wept (другият, който поръчах от любимите used books на alibris.com, не пристигна до преди да затворя куфарите..).
Да си призная, скептично подходих към романа, защото в него са и Ницше, и Фройд, и Йозеф Бройер... обаче влязох в този свят и.. :)
Романът е анонсиран като "a novel of obsession", освен това се развива през 1882 г., в "зората" на психотерапията, в него има сънища, писма, прекрасен диалог, а и толкова много неща да помислиш и за себе си и да научиш...
*
Държа книгата сега в ръцете си, прелиствам я, иска ми се да сложа тук цитат, зачитам се и.. ще сложа три любими неща. Ето:
"Don't you see, Josef, that the problem is not that you feel discomfort? What importance is tension or pressure in your chest? Who ever promised you comfort? So you sleep poorly! So? Who ever promised you good sleep? No, the problem is not discomfort. The problem is that you have discomfort about the wrong thing!" [p.181]
"The joy of being observed ran so deep that Breuer believed that real pain of old age, bereavement, outliving one's friends, was the absence of scrutiny - the horror of living an unobserved life." [p.55]
"Let us try a thought experiment. For tomorrow's discussion, please consider this question: If you were not thinking these alien thoughts, what would you be thinking?" [p.167]
вторник, 29 юни 2010 г.
365, 52: абревиатури
Една вечер с Б. се увлякохме в американската страст по абревиатурите и дни наред си смс-вахме абревиатурно. Голям смях падаше, защото всичко всякак можеше да се разчете :)
Същата тогава вечер си "преговорихме" кой какви от популярните американски абревиатури знае. Ето някои от тях:
- aka - also known as
- FYI - for your information
- asap - as soon as possible
- ROI - return of investment
- PDA - 1) personal digital assistant; 2) public display of affection (за това второто пак ще стане дума..)
- COB - close of business
- DOB - date of birth
- OMG - oh my God
- LOL - laughing out loud
- BRB - be right back
- BTW - by the way
- BAU - business as usual
- ICE - in case of emergency
- FOB - friends of the bride
- OBO - or best offer (при обявяване на цена, например)
..и кой знае още какви, за които не се сещам в момента. Помагайте :)
Te си ги ползват като думи. Все едно ние на "т.е.", вместо "тоест", да произнесем "т-е".. Не знам дали идва от желанието им всичко да е бързо - ако има начин нещо да се каже по-бързо/кратко, защо не. Или друга е причината. Но ме удивляваше (а в началото и грандиозно объркваше).
Същата тогава вечер си "преговорихме" кой какви от популярните американски абревиатури знае. Ето някои от тях:
- aka - also known as
- FYI - for your information
- asap - as soon as possible
- ROI - return of investment
- PDA - 1) personal digital assistant; 2) public display of affection (за това второто пак ще стане дума..)
- COB - close of business
- DOB - date of birth
- OMG - oh my God
- LOL - laughing out loud
- BRB - be right back
- BTW - by the way
- BAU - business as usual
- ICE - in case of emergency
- FOB - friends of the bride
- OBO - or best offer (при обявяване на цена, например)
..и кой знае още какви, за които не се сещам в момента. Помагайте :)
Te си ги ползват като думи. Все едно ние на "т.е.", вместо "тоест", да произнесем "т-е".. Не знам дали идва от желанието им всичко да е бързо - ако има начин нещо да се каже по-бързо/кратко, защо не. Или друга е причината. Но ме удивляваше (а в началото и грандиозно объркваше).
петък, 18 юни 2010 г.
365, 51: думички
мили ми, знайни и незнайни, близки и далечни, тайни и явни читатели на този блог (за съществуването на повечето от вас знам само от google analytics, който брои ли, брои..)
оказа се по-сложно, отколкото го очаквах, да следвам хода/броя на дните - бързо се движи външното време, по-бързо се движи от вътрешното ми.
думички (ще) има ;)
очаквайте скоро списък на любимите места в ню йорк, още за "шока" при завръщането след дълго отсъствие, видимите и невидими разлики между "тук" и "там", малко за пристрастеността на американците към абревиатурите + списък на онези, за които се сетихме с Б., любимите места и неща в софия/българия и още.
оказа се по-сложно, отколкото го очаквах, да следвам хода/броя на дните - бързо се движи външното време, по-бързо се движи от вътрешното ми.
думички (ще) има ;)
очаквайте скоро списък на любимите места в ню йорк, още за "шока" при завръщането след дълго отсъствие, видимите и невидими разлики между "тук" и "там", малко за пристрастеността на американците към абревиатурите + списък на онези, за които се сетихме с Б., любимите места и неща в софия/българия и още.
вторник, 8 юни 2010 г.
вторник, 1 юни 2010 г.
365, 49: мдам
Когато ни подготвяха за т.нар. "reversed culture shock" (oбратен културен шок, при завръщането), не ще да са си свършили добре работата, защото мен ме свари неподготвена и ме тресна свирепо. Уж знам, каквото трябва. Знам, че ще премине, че е на фази и степени, знам, че ще следва и той вълнообразната линия на промяната, с удрянето в дъното и поемането на въздух горе. Знам подробности за етапите, какво и как. Обаче това не ми помага особено.
Защото чудовищата са в детайлите.
Например, според мен година и половина не е кой знае колко много време. Обаче установих, че съм забравила доста имена и разположение на улици в София, в която съм живяла 13 години. Как е възможно?! Защо?!
Също така, имам бели петна по отношение на някакви лесни и подръчни за приятелите ми пространствени ориентири (и задавам въпроси от типа "А къде е и как да стигна до Mall of Sofia?").
Днес не можах да се сетя как се казва "телбод". Нямах тази дума.
За два дни вече успях два пъти да сляза на погрешна спирка и един път не можах да намеря в тъмното входа на блока, в който и преди съм "живяла" близо 2 седмици. Това подхранва едно подмолно чувство за безпомощност, което на драго сърце бих си спестила.
По улиците се усещам колеблива и несигурна.
Не мога съвсем да преценя колко време отнема да се стигне от едно място на друго пеша или пък с градския транспорт.
Странно ми се струва, че всички наоколо говорят на български. Наистина. Не се превземам. По инерция днес казах "Еxcuse me" на една жена в автобуса.
Темпото е различно, дневната светлина е различна, мащабът е различен, миризмите на града са различни, начинът, по който хората изглеждат, е различен (цветове и етноси, дрехи, телесни форми, лица и изражения).
Цигареният дим ме тормози, липсата на градски транспорт нощем ме обърква. Тази вечер за втори път се улових, че се изненадвам на ястията в менютата и се затруднявам да избера. Нали съм израстнала тук, откъде-накъде ще ми е "ново" това?!
Отидох на събитие в Червената къща. Докато се приближавах към струпаните хора пред сградата ме заля вълна от емоции, в която не ми се мокри сега отново.
Дълго ме е нямало.
Защото чудовищата са в детайлите.
Например, според мен година и половина не е кой знае колко много време. Обаче установих, че съм забравила доста имена и разположение на улици в София, в която съм живяла 13 години. Как е възможно?! Защо?!
Също така, имам бели петна по отношение на някакви лесни и подръчни за приятелите ми пространствени ориентири (и задавам въпроси от типа "А къде е и как да стигна до Mall of Sofia?").
Днес не можах да се сетя как се казва "телбод". Нямах тази дума.
За два дни вече успях два пъти да сляза на погрешна спирка и един път не можах да намеря в тъмното входа на блока, в който и преди съм "живяла" близо 2 седмици. Това подхранва едно подмолно чувство за безпомощност, което на драго сърце бих си спестила.
По улиците се усещам колеблива и несигурна.
Не мога съвсем да преценя колко време отнема да се стигне от едно място на друго пеша или пък с градския транспорт.
Странно ми се струва, че всички наоколо говорят на български. Наистина. Не се превземам. По инерция днес казах "Еxcuse me" на една жена в автобуса.
Темпото е различно, дневната светлина е различна, мащабът е различен, миризмите на града са различни, начинът, по който хората изглеждат, е различен (цветове и етноси, дрехи, телесни форми, лица и изражения).
Цигареният дим ме тормози, липсата на градски транспорт нощем ме обърква. Тази вечер за втори път се улових, че се изненадвам на ястията в менютата и се затруднявам да избера. Нали съм израстнала тук, откъде-накъде ще ми е "ново" това?!
Отидох на събитие в Червената къща. Докато се приближавах към струпаните хора пред сградата ме заля вълна от емоции, в която не ми се мокри сега отново.
Дълго ме е нямало.
понеделник, 31 май 2010 г.
365, 48: Attitude!
върви в комплект с удивителната
ще трябва да си преразгледам отношението, иначе няма да стане
ще трябва да си преразгледам отношението, иначе няма да стане
неделя, 30 май 2010 г.
365, 47: пристигане
- в самолета на България Еър стюардесата ме бутна с ръка, за да си направи път да мине, без да е нужно и без да се извини (както биха направили стюардите от всяка друга авиокомпания, с която съм летяла, ако изобщо някога си позволят да пипнат пътник, без той/тя да е припаднал, примерно)
- бях забравила аплодисментите при кацане
- няма тоалетна хартия в тоалетните на българското летище, на новия терминал
- не видях боклука да се събира разделно
- стрелката, упътваща към лентите за получаване на багаж, сочи нагоре, а ескалаторът се движи само надолу
- лентата за багаж е много къса, струпването на хора - огромно, онези, които се втурват за куфарите си, прегазват те и не се извиняват, са много
- на митническия контрол, служителят се сопна на майка ми, която "неправилно" беше разбрала неговото "давай" като "дайте си паспорта", вместо като "можете да минете"
- цигара веднага при потеглянето на колата
- сърдити реплики и клаксони по повод шофьорите наоколо
няма да ми е лесно
- бях забравила аплодисментите при кацане
- няма тоалетна хартия в тоалетните на българското летище, на новия терминал
- не видях боклука да се събира разделно
- стрелката, упътваща към лентите за получаване на багаж, сочи нагоре, а ескалаторът се движи само надолу
- лентата за багаж е много къса, струпването на хора - огромно, онези, които се втурват за куфарите си, прегазват те и не се извиняват, са много
- на митническия контрол, служителят се сопна на майка ми, която "неправилно" беше разбрала неговото "давай" като "дайте си паспорта", вместо като "можете да минете"
- цигара веднага при потеглянето на колата
- сърдити реплики и клаксони по повод шофьорите наоколо
няма да ми е лесно
петък, 28 май 2010 г.
365, 46: отпътуване
опаковам едно по едно
първо видимите неща
после невидимите
загъвам внимателно
в мека хартия
и меки мисли
най-чупливите
докато пътувам
наблюдавам разместването
на вътрешните пластове
и не знам
кога ще завършат
сеизмичните процеси
и какви планини
ще поникнат там
където до вчера
са били равнини
из "от другата страна"
първо видимите неща
после невидимите
загъвам внимателно
в мека хартия
и меки мисли
най-чупливите
докато пътувам
наблюдавам разместването
на вътрешните пластове
и не знам
кога ще завършат
сеизмичните процеси
и какви планини
ще поникнат там
където до вчера
са били равнини
из "от другата страна"
сряда, 26 май 2010 г.
вторник, 25 май 2010 г.
365, 44: трева
едно от най-хубавите неща на този свят: да легнеш в огряна от слънце мека ранно-лятна трева
понеделник, 24 май 2010 г.
365, 43: хазяи
На 15-ти август 2008-ма година бяхме в Добрич по други поводи и помолих да влезем в църквата Св. Богородица. Аз летях след два дни за пръв път с крайна дестинация Ню Йорк и още не знаех къде ще живея. Струваше ми се невъзможно да си намеря квартира от дистанция или да ми я намери някой друг от неколцината ми съвсем бегли познати в този невъобразим тогава град. Бях изписала десетки е-мейли, за пръв път през живота си си купих скайп кредит и пробвах да звъня на няколко обяви, напразно. Имах голяма бодлива топка страх в стомаха и смътни картини как се примъквам с двата си куфара незнайно накъде.
Когато влязохме в църквата на Св. Дева Мария, се помолих някак да се намери квартира за мен, слънчева и топла, с добри хора..., преди да замина, за да летя с леко сърце. Моля.
Два дни по-късно станах в 4:45 сутринта, за да се приготвя за летището и видях, че съм получила sms от Ц.: Congratulations! Ti si proud sobstvenik na sluncheva kvartira s hazai ot Peru! Следваха още детайли за разположение и метро-станции, а аз вече подскачах около куфарите. Звучеше ми още по-невероятно, защото с Ц. се познавахме от около месец и се бяхме виждали точно веднъж, а тя дори беше предплатила моята квартира със собствени пари. Освен това, тя самата беше пристигнала в Ню Йорк само 10-тина дни преди това.
Когато много часове по-късно и вече през океана подписвах договора, ах-нах наум, виждайки името на хазяйката ми. Maria Angeles.
Днес закусвахме с тях в стария ми квартал - Дани и Мария Ангелови ;), които в продължение на малко повече от година се грижеха за мен все едно им бях родна дъщеря. С тяхното семейство (братя, пораснали деца, внуци и други роднини и приятели) бях на първата си Коледа и на втория си Великден - като част от семейството. Когато за пръв път пътувах за България, Дани ме закара, а после и посрещна от летището. А Мария дойде с мен една незабравима октомврийска нощ до Бърза помощ и ме чака до 2 сутринта. И ме научи как се ползват обществените перални ;)
Иска ми се винаги да помня как Дани ме посреща с цялата бодрост на света (все едно не работи на трите места, на които работи, и не кара само нощни смени, цяла седмица, без почивен ден): How are you, young lady? И как Мария ми слага от пилешката супа, която е сготвила специално за внуците си, в първата ми вечер в Ню Йорк, когато още нямах собствена дори щипка сол.
Когато влязохме в църквата на Св. Дева Мария, се помолих някак да се намери квартира за мен, слънчева и топла, с добри хора..., преди да замина, за да летя с леко сърце. Моля.
Два дни по-късно станах в 4:45 сутринта, за да се приготвя за летището и видях, че съм получила sms от Ц.: Congratulations! Ti si proud sobstvenik na sluncheva kvartira s hazai ot Peru! Следваха още детайли за разположение и метро-станции, а аз вече подскачах около куфарите. Звучеше ми още по-невероятно, защото с Ц. се познавахме от около месец и се бяхме виждали точно веднъж, а тя дори беше предплатила моята квартира със собствени пари. Освен това, тя самата беше пристигнала в Ню Йорк само 10-тина дни преди това.
Когато много часове по-късно и вече през океана подписвах договора, ах-нах наум, виждайки името на хазяйката ми. Maria Angeles.
Днес закусвахме с тях в стария ми квартал - Дани и Мария Ангелови ;), които в продължение на малко повече от година се грижеха за мен все едно им бях родна дъщеря. С тяхното семейство (братя, пораснали деца, внуци и други роднини и приятели) бях на първата си Коледа и на втория си Великден - като част от семейството. Когато за пръв път пътувах за България, Дани ме закара, а после и посрещна от летището. А Мария дойде с мен една незабравима октомврийска нощ до Бърза помощ и ме чака до 2 сутринта. И ме научи как се ползват обществените перални ;)
Иска ми се винаги да помня как Дани ме посреща с цялата бодрост на света (все едно не работи на трите места, на които работи, и не кара само нощни смени, цяла седмица, без почивен ден): How are you, young lady? И как Мария ми слага от пилешката супа, която е сготвила специално за внуците си, в първата ми вечер в Ню Йорк, когато още нямах собствена дори щипка сол.
неделя, 23 май 2010 г.
365, 42: пикник
Преди две седмици организирах пикник за довиждане (за днес), но прогнозата беше за дъжд и студено... и Б. предложи да го направим у тях. Много неочаквано, много мило предложение, като се има предвид, че той не ми е особено близък. И изобщо - изминалата седмица, или може би да кажа - изминалите месеци.. бяха пълни с хора, които правеха към мен и към най-близките ми щедри жестове...
365, 41: тога
и шапка с пискюл. Това носих преди два дни по случай завършването. Много особено, малко като на филм. Поглеждах се и си казвах "аз съм облечена в това и наистина съм тук" и все пак.
четвъртък, 13 май 2010 г.
365, 40: stress
[от брошура на университетския здравен център, където днес се озовах ненaдейно, придружавайки треперещата J.]
the signs of stress in college:
- problems eating or sleeping
- increased use of alcohol or other drugs
- increased boredom and fatigue; a general sense of "the blahs"
- problem making decisions; increased procrastination
- being anxious and confused over unimportant events
- inability to concentrate, pay attention, or get organized
- weakness, dizziness, and shortness of breath; "anxiety attacks"
- persistent hostile or angry feelings; increased frustration with minor annoyances
- putting yourself or others at risk through risky behavior (such as driving too fast, vandalizing property, or practicing unsafe sex)
- friends repeatedly tell you that you seem stressed out
- difficulty sleeping, oversleeping, nightmares
- overpowering urges to cry or run away
- changes in exercise habits
- frequent head, back, or muscle aches, or tightness in the stomach
- frequent indigestion, diarrhea, or urination
- frequent cold and infections
- frequent accidents and minor injuries
the signs of stress in college:
- problems eating or sleeping
- increased use of alcohol or other drugs
- increased boredom and fatigue; a general sense of "the blahs"
- problem making decisions; increased procrastination
- being anxious and confused over unimportant events
- inability to concentrate, pay attention, or get organized
- weakness, dizziness, and shortness of breath; "anxiety attacks"
- persistent hostile or angry feelings; increased frustration with minor annoyances
- putting yourself or others at risk through risky behavior (such as driving too fast, vandalizing property, or practicing unsafe sex)
- friends repeatedly tell you that you seem stressed out
- difficulty sleeping, oversleeping, nightmares
- overpowering urges to cry or run away
- changes in exercise habits
- frequent head, back, or muscle aches, or tightness in the stomach
- frequent indigestion, diarrhea, or urination
- frequent cold and infections
- frequent accidents and minor injuries
събота, 8 май 2010 г.
365, 39: обещаната
преди два дни история за добрите и лошите новини. От книгата на Benjamin & Rosamund Zander The Art of Possibility.
A young man goes to see his rabbi. "Rabbi," he asks, "you told us a story - something to do with praise?" The rabbi responds, "Yes, it is thus: when you get some good news, you thank the Lord, and when you get some bad news, you praise the Lord." "Of course," replies the man, "I should have remembered. But Rabbi, how do you actually know which is the good news and which is the bad news?" The rabbi smiles. "You are wise, my son. So just to be on the safe side, always thank the Lord."
:)
p.s. а, така като гледам, другата седмица ще има вместо седем две думи.. и те са "final" и "exams"..
365, 38: заслужава
Преди си мислех, че не заслужавам всичките тези добри неща, които хората правят за мен. От известно време насам си мисля, че си заслужава за всяка една добрина и аз да направя по нещо подобно за някой друг.
Тази вечер списъкът набъбна.
Тази вечер списъкът набъбна.
четвъртък, 6 май 2010 г.
365, 37: овца
[по симпатичния коментар на Aоzora към предишния пост.. ;)]
в картинката е, но много й се спи
в картинката е, но много й се спи
сряда, 5 май 2010 г.
365, 36: огромен
ден огромен като седмица
и една история за добрите и лошите новини, която ще напиша утре, сега имам още една купчина неща за свършване
и една история за добрите и лошите новини, която ще напиша утре, сега имам още една купчина неща за свършване
вторник, 4 май 2010 г.
365, 35: Gladwell
Прочетох преди седмица-две The Tipping Point на Malcolm Gladwell и е време да я върна на J. Усещам се, че е от книгите, които бих искала да имам. Нали съм книгоманка, с книги, с които сме се харесали, трудно се разделям.
Искаше ми се някои от идеите да си запиша, но ми се иска също и сън... така че само две-три малки неща. А да - и умуването ми над въпроса какво ли е да живееш целия си живот с фамилията Gladwell - хем доволен и щастлив (glad), хем добре (well)? ;)
Няколко неща, съвсем не от най-съществените за книгата:
- Когато двама души разговарят, техните гласове (тоналност, плътност) се балансират; но също и жестовете, и мимиките им. Все едно се оглеждат един в друг и същевременно танцуват. С някои хора се получава много лесно, с други - никак. Това важи и за емоциите също - емоциите са заразни. Когато се усмихнеш на някого и той/тя ти се усмихне в отговор - можеш да им предадеш (да ги "заразиш") със своята радост. T.e. емоциите могат да идват и отвън-навътре, не само отвътре-навън.
- Силата на контекста. Контекстът, в който сме, влияе на мислите и действията ни. Gladwell цитира впечатляващ експеримент с хора, които доброволстват да бъдат "затворници" за 2 седмици в пригодени за целите на експеримента помещения. Експериментът е прекратен след 6 дни заради неочакваната жестокост и агресия на участниците, всичките внимателно подбрани и психически стабилни (в нормалните си контексти) хора. Другият му пример е с престъпността в Ню Йорк през 90-те години на ХХв. - как колкото повече "контекстът" е заразен с нея, толкова по-вероятно е хората да постъпват съответно (да носиш оръжие и да стреляш е някак си "ок"). И как "повратната точка" е постигната с поддържане на изрядна чистота и ред, внимание към детайлите (популярната тук теория на счупените прозорци) и постоянно, понякога еженощно пребоядисване на всяка стена или мотриса на метрото, изписани с графити. А докато го четях, аз си мислех за себе си в различни "контексти". И как мога да потвърдя от личен опит, че е прав ;)
мм. спирам и си лягам.
лека нощ.
късен p.s. (16 май)
върнах книгата и не ми остана време да си допиша.., но намерих ето тук едно сбито резюме: http://www.shearonforschools.com/tipping_point.htm
Искаше ми се някои от идеите да си запиша, но ми се иска също и сън... така че само две-три малки неща. А да - и умуването ми над въпроса какво ли е да живееш целия си живот с фамилията Gladwell - хем доволен и щастлив (glad), хем добре (well)? ;)
Няколко неща, съвсем не от най-съществените за книгата:
- Когато двама души разговарят, техните гласове (тоналност, плътност) се балансират; но също и жестовете, и мимиките им. Все едно се оглеждат един в друг и същевременно танцуват. С някои хора се получава много лесно, с други - никак. Това важи и за емоциите също - емоциите са заразни. Когато се усмихнеш на някого и той/тя ти се усмихне в отговор - можеш да им предадеш (да ги "заразиш") със своята радост. T.e. емоциите могат да идват и отвън-навътре, не само отвътре-навън.
- Силата на контекста. Контекстът, в който сме, влияе на мислите и действията ни. Gladwell цитира впечатляващ експеримент с хора, които доброволстват да бъдат "затворници" за 2 седмици в пригодени за целите на експеримента помещения. Експериментът е прекратен след 6 дни заради неочакваната жестокост и агресия на участниците, всичките внимателно подбрани и психически стабилни (в нормалните си контексти) хора. Другият му пример е с престъпността в Ню Йорк през 90-те години на ХХв. - как колкото повече "контекстът" е заразен с нея, толкова по-вероятно е хората да постъпват съответно (да носиш оръжие и да стреляш е някак си "ок"). И как "повратната точка" е постигната с поддържане на изрядна чистота и ред, внимание към детайлите (популярната тук теория на счупените прозорци) и постоянно, понякога еженощно пребоядисване на всяка стена или мотриса на метрото, изписани с графити. А докато го четях, аз си мислех за себе си в различни "контексти". И как мога да потвърдя от личен опит, че е прав ;)
мм. спирам и си лягам.
лека нощ.
късен p.s. (16 май)
върнах книгата и не ми остана време да си допиша.., но намерих ето тук едно сбито резюме: http://www.shearonforschools.com/tipping_point.htm
понеделник, 3 май 2010 г.
365, 34: шарен
Много шарен понеделник, много.
Порой, от който се събуждам в 6 и се приспивам пак за малко, бавен влак, забравила съм всичко, усещам се, има време - попълвам документите, припомням си, тичам, рентгенови снимки, макети на гръбначни стълбове, още гръбначни стълбове, студено, студено - лятото американците живеят и работят в хладилници, Х. се обажда два пъти от мое име, че закъснявам, най-сетне се срещам с най-първия и най-любим професор, с който се запознах тук (някой ден ще разкажа за Ед), той подписва, помни всичко важно и ми стисва ръката, случайно срещам Е. по-рано от уговореното и се разделям (с неохота) с четири от книгите си, още офис, хубави думи отвсякъде, после Barnes and Noble, Б. се появява, вдетиняваме се, Изабел Алиенде казва, че когато пише горещи любовни сцени си мисли за Антонио Бандерас :), много земна, много просторна, аз се присещам, че в първия си месец тук бях в същата тази книжарница и видях и чух Пол Остър, сама, в последния ми месец тук виждам и чувам Изабел Алиенде с приятели, кръг се описва, жената зад мен иска да я снимам, докато си взема автограф, ако ми прати снимка, както обеща, ще добавя.. и подарък със слънчева корица, от Д. основно замесена и в Пол Остър, и в Изабел Алиенде.. благодаря!
Порой, от който се събуждам в 6 и се приспивам пак за малко, бавен влак, забравила съм всичко, усещам се, има време - попълвам документите, припомням си, тичам, рентгенови снимки, макети на гръбначни стълбове, още гръбначни стълбове, студено, студено - лятото американците живеят и работят в хладилници, Х. се обажда два пъти от мое име, че закъснявам, най-сетне се срещам с най-първия и най-любим професор, с който се запознах тук (някой ден ще разкажа за Ед), той подписва, помни всичко важно и ми стисва ръката, случайно срещам Е. по-рано от уговореното и се разделям (с неохота) с четири от книгите си, още офис, хубави думи отвсякъде, после Barnes and Noble, Б. се появява, вдетиняваме се, Изабел Алиенде казва, че когато пише горещи любовни сцени си мисли за Антонио Бандерас :), много земна, много просторна, аз се присещам, че в първия си месец тук бях в същата тази книжарница и видях и чух Пол Остър, сама, в последния ми месец тук виждам и чувам Изабел Алиенде с приятели, кръг се описва, жената зад мен иска да я снимам, докато си взема автограф, ако ми прати снимка, както обеща, ще добавя.. и подарък със слънчева корица, от Д. основно замесена и в Пол Остър, и в Изабел Алиенде.. благодаря!
неделя, 2 май 2010 г.
365, 33: life
Наскоро един приятел беше качил на фейсбук поредица от снимки на едни и същи минзухари. 16 снимки, в 16 поредни дни. Беше нарекъл албума "Crocus Life" - животът на минзухара (или може би по-скоро минзухарски живот;). Първата снимка е с полу-разпукнали се цветове. Пoследната - с опадали цветчета и увяхнали листа. 16 дни живот.
Присетих се за това днес в Ботаническата градина в Бруклин. Отидохме в гранично време - черешите и лалетата бяха прецъфтели, розите още не бяха цъфнали, и пак беше изобилие от зеленина и цветове. Имаше съответствия на всяка от 16-те снимки живот. Природата си знае, пролетта също. Няма празнини между кадрите.
събота, 1 май 2010 г.
365, 32: Broadway
Бях свикнала вече с мисълта, че няма да видя мюзикъл на Бродуей при този ми престой в Америка. А тази вечер моята приятелка италианка, същата, с която в една нощ през февруари тази година, съвсем независимо една от друга и без видима причина, си бяхме припомнили "Десет малки негърчета" на Агата Кристи.. та, същата тази приятелка, която сега е за седмица в Ню Йорк по работа, ми подари West Side Story.
По случай завършването ти, каза.
По случай завършването ти, каза.
петък, 30 април 2010 г.
365, 31: "остани"
Напоследък, покрай прибирането ми в България, доста приятели и познати ми писаха: ако можеш, остани там. тук е криза.
Съпротивлявам се срещу такива реакции по много причини. Знам че са добронамерени. И все пак.
Така или иначе, дори и да си бях намерила т.нар. "академичен тренинг", който да ми позволи да остана тук за още 12 месеца, пак трябваше да напусна Америка за период от две години - такива са условията на Фулбрайт и аз съм се подписала да ги спазя, когато приех стипендията.
Но има друго. И то е, че през времето ми тук, от август 2008-ма насам, всеки ден се срещах лично с едни други кризи. Кризата на идентичността. И кризата за бъдеще. По-страшни ми се виждат.
Съпротивлявам се срещу такива реакции по много причини. Знам че са добронамерени. И все пак.
Така или иначе, дори и да си бях намерила т.нар. "академичен тренинг", който да ми позволи да остана тук за още 12 месеца, пак трябваше да напусна Америка за период от две години - такива са условията на Фулбрайт и аз съм се подписала да ги спазя, когато приех стипендията.
Но има друго. И то е, че през времето ми тук, от август 2008-ма насам, всеки ден се срещах лично с едни други кризи. Кризата на идентичността. И кризата за бъдеще. По-страшни ми се виждат.
четвъртък, 29 април 2010 г.
365, 30: кое
Кое по-напред? ;)
Milano Management Retreat в The Rockefeller Foundation днес - за една сесия бяха поканени и студенти. Тук наистина няма "безплатен обяд". Всички обяди, на които съм присъствала в някаква организация, са били работни. Включително и днес.
В основния ми курс този семестър (този с т.нар. дипломна работа) има няколко сесии, които се водят изцяло от студентите. Предстои сесията на моята група. Днес имахме работна среща в офиса на една от колегите. В централата на Coach.
Другата седмица имаме поредна работна среща в офиса на друг един от колегите - в централата на L'Oreal.
Изобщо, някои от съ-студентите ми работят на интересни места. Целия ми ден малко нереален ми се струва.
А аз, съвсем неуместно, предвид естеството на срещите и типа на местата, на които се провеждаха, се разхождах по кецове и дънки. Бях пропуснала да прочета едното изречение, касаещо dress codе-a. Ми, к'во пък сега - кецове и дънки ;)
Milano Management Retreat в The Rockefeller Foundation днес - за една сесия бяха поканени и студенти. Тук наистина няма "безплатен обяд". Всички обяди, на които съм присъствала в някаква организация, са били работни. Включително и днес.
В основния ми курс този семестър (този с т.нар. дипломна работа) има няколко сесии, които се водят изцяло от студентите. Предстои сесията на моята група. Днес имахме работна среща в офиса на една от колегите. В централата на Coach.
Другата седмица имаме поредна работна среща в офиса на друг един от колегите - в централата на L'Oreal.
Изобщо, някои от съ-студентите ми работят на интересни места. Целия ми ден малко нереален ми се струва.
А аз, съвсем неуместно, предвид естеството на срещите и типа на местата, на които се провеждаха, се разхождах по кецове и дънки. Бях пропуснала да прочета едното изречение, касаещо dress codе-a. Ми, к'во пък сега - кецове и дънки ;)
сряда, 28 април 2010 г.
вторник, 27 април 2010 г.
365, 28: списъци
колкото повече времето ми в ню йорк се скъсява, толкова повече списъците ми с неща за правене се удължават
понеделник, 26 април 2010 г.
365, 27: сътворявам
Поколебах се между глаголите "сътворявам" и "създавам". Трудно ми беше да избера, защото в единия има "творя", а в другия има "давам". Така че - мислете днешния ден и през двата глагола ;)
Дни наред вече не ми излиза от ума нещо, което написах в една от виртуалните страници на "Дневници"-те на public-republic. Че всичко, което ни заобикаля (с изключение на природата), преди да се появи в света е било мисъл/идея в нечия глава. Всичко. Тротоарите, космическите кораби, трипластовите салфетки, сапунерките, електронната поща, любимите ни книги, рецептата за крем карамел, дрехите, с които сте облечени в момента, всичко. И то не така на едро, нали. Ами до най-малкия детайл - цвят, размер, материали, предназначение... Всичко. Не казвам, че един човек е измислил всичките детайли, но все някой е измислил всеки детайл, нали така? И това продължава да ме удивлява по начин, който не разбирам съвсем. Струва ми се по-важно от очевидното. Поне за мен по-важно. Не съм съвсем сигурна защо.
Изведнъж светът като че ли става по-многослоен. Той не е "тук" по подразбиране; просто го има, ей така, и ние - хоп, влизаме в него и всичко ни очаква, готово. Всяко нещо е от някого сътворено и "дадено" на света. Всичко, което харесваме, всичко, което не харесваме, всичко, към което сме безразлични.
Това, струва ми се, означава също, че имаме, т.е. че аз имам по-голяма отговорност към света, в който съм. Защото и аз го сътворявам, макар и в различен мащаб, с всяко нещо, което помисля, измисля, направя.
Съ-участник съм в световното творене :)
И всички ние сме.
И оттук въпросът, който от известно време ми се е заселил в мислите: а какво искам да има в света, което аз мога да допринеса, сътворя, създам?
Дни наред вече не ми излиза от ума нещо, което написах в една от виртуалните страници на "Дневници"-те на public-republic. Че всичко, което ни заобикаля (с изключение на природата), преди да се появи в света е било мисъл/идея в нечия глава. Всичко. Тротоарите, космическите кораби, трипластовите салфетки, сапунерките, електронната поща, любимите ни книги, рецептата за крем карамел, дрехите, с които сте облечени в момента, всичко. И то не така на едро, нали. Ами до най-малкия детайл - цвят, размер, материали, предназначение... Всичко. Не казвам, че един човек е измислил всичките детайли, но все някой е измислил всеки детайл, нали така? И това продължава да ме удивлява по начин, който не разбирам съвсем. Струва ми се по-важно от очевидното. Поне за мен по-важно. Не съм съвсем сигурна защо.
Изведнъж светът като че ли става по-многослоен. Той не е "тук" по подразбиране; просто го има, ей така, и ние - хоп, влизаме в него и всичко ни очаква, готово. Всяко нещо е от някого сътворено и "дадено" на света. Всичко, което харесваме, всичко, което не харесваме, всичко, към което сме безразлични.
Това, струва ми се, означава също, че имаме, т.е. че аз имам по-голяма отговорност към света, в който съм. Защото и аз го сътворявам, макар и в различен мащаб, с всяко нещо, което помисля, измисля, направя.
Съ-участник съм в световното творене :)
И всички ние сме.
И оттук въпросът, който от известно време ми се е заселил в мислите: а какво искам да има в света, което аз мога да допринеса, сътворя, създам?
неделя, 25 април 2010 г.
365, 26: храна
Днес изгледах номинирания за Оскар Food, Inc, който е пуснат на свободен достъп online до 29-ти Април на сайта на PBS. Много потресаващо ми подействаха гледките на животните във "фабриките", информацията за това какво представляват някои от "хранителните" продукти, но също и припомнянето колко могъщи са всъщност корпорациите и корпоративните интереси... С подобно чувство ме беше оставил преди време друг един документален филм, The Corporation.
Струва ми се, че Food, Inc е страховит още и поради американския контекст на живеене, в който всичко, всичко, всичко се върти около храната. Храната е в центъра на всяка дейност и занимание и винаги се намъква в разговорите по начин, който на мен, като на българка, ми е съвсем непривичен.
Струва ми се, че Food, Inc е страховит още и поради американския контекст на живеене, в който всичко, всичко, всичко се върти около храната. Храната е в центъра на всяка дейност и занимание и винаги се намъква в разговорите по начин, който на мен, като на българка, ми е съвсем непривичен.
365, 25: тяло
Гледахме Breath Made Visible, съвсем случайно научих за този филм.. и тъкмо навреме. Той е документален: за живота на Anna Halprin, която и до днес, на 87 години, танцува, експериментира с тялото си, използва го едновременно като сетиво и като език, учи другите на същото.. И някак има смелостта да бъде себе си - провокативна, истинска; да следва себе си; да танцува нещата, които са й важни, независимо от одобрението/неодобрението на останалите.
В това има такава свобода и такава сила.. огромни.
В това има такава свобода и такава сила.. огромни.
петък, 23 април 2010 г.
365, 24: honor
Тази вечер се прибирах и си мислех за разни неща, които от дни не ми излизат от ума.. за някои от които днес ми се искаше да напиша и тук.. но си влязох в къщи, видях писмо от моя университет и - нищо неподозираща - го отворих, очаквайки да е поредното с указания и подробности за церемонията по завършване след няколко седмици.
И там прочетох, че съм един от тримата номинирани студенти от моята програма, които на споменатата по-горе церемония ще бъдат "recognized for exceptional accomplishments".
И ми стана топло.
И там прочетох, че съм един от тримата номинирани студенти от моята програма, които на споменатата по-горе церемония ще бъдат "recognized for exceptional accomplishments".
И ми стана топло.
четвъртък, 22 април 2010 г.
365, 23: свикване
За свикването сигурно ще има и други дни ;) обаче сега - две думи за пазаруването в чужда държава. За това, най-обикновеното пазаруване.
Пристигнах в Ню Йорк през август 2008-ма, настаних се в квартирата, намерих си университета на картата, а после и "на живо", и дойде ред да се погрижа за хранителните продукти "от първа необходимост".
И сега си спомням съвсем отчетливо първото си пазаруване в един от множеството големи хранителни магазини в квартала. Отне ми повече от час взиране в етикети, разглеждане, колебаене между продукти, за да си взема хляб, мляко, кашкавал, сол и може би още 2-3 дреболии. Това, признавам си, не съм очаквала да е кой знае какво. Обаче се оказа поредното в списъка от неща, които правя машинално в контекст, който ми е добре познат, и трябва да "уча" наново, когато попадна на чуждо място.
Как точно избирате, например, между различните видове пълнозърнест хляб, заемащи една цяла стена в магазина, когато за съществуването на нито един от тях никога не сте и подозирали? (не сте слушали/виждали реклами, за да ви се струват познати, не са били в нито един от разговорите, нито в магазините, в които сте влизали, някои имат различна форма и цвят от това, което смятате за "нормално" и прочие изненади).
Нещата, с които трябваше да свикна, за да ускоря процеса на пазаруване:
- парите: коя монета каква е и защо монетата от 10 цента е по-малка от тази от 5?!
- цените и кое колко е нормално да струва
- мерните единици: колко грама е 1 паунд? а какво са унциите изобщо?
- популярните и качествени марки за основните хранителни продукти
- вкусовете: да открия познати (отне ми една година да намеря кисело мляко, което наистина да ми е вкусно;) и да разпозная/опитам/приема/харесам нови
- имената; оказа се, че преди да дойда не съм знаела английските имена на твърде много неща
- новите, невиждани преди продукти, подправки, плодове, зеленчуци
- острото подвикване Next!, с което те подканят да не се помотваш
- бързината, с която всички се движат, грабват по нещо от рафтовете, оставят където им падне нещата, за които са размислили, че няма да им трябват, и изобщо... всичко е на леко забързан кадър.
Представете си ме сега, ден втори в Америка, застанала пред една стена с хлябове. ;)
p.s. и това е Америка, нали, не е Китай..
Пристигнах в Ню Йорк през август 2008-ма, настаних се в квартирата, намерих си университета на картата, а после и "на живо", и дойде ред да се погрижа за хранителните продукти "от първа необходимост".
И сега си спомням съвсем отчетливо първото си пазаруване в един от множеството големи хранителни магазини в квартала. Отне ми повече от час взиране в етикети, разглеждане, колебаене между продукти, за да си взема хляб, мляко, кашкавал, сол и може би още 2-3 дреболии. Това, признавам си, не съм очаквала да е кой знае какво. Обаче се оказа поредното в списъка от неща, които правя машинално в контекст, който ми е добре познат, и трябва да "уча" наново, когато попадна на чуждо място.
Как точно избирате, например, между различните видове пълнозърнест хляб, заемащи една цяла стена в магазина, когато за съществуването на нито един от тях никога не сте и подозирали? (не сте слушали/виждали реклами, за да ви се струват познати, не са били в нито един от разговорите, нито в магазините, в които сте влизали, някои имат различна форма и цвят от това, което смятате за "нормално" и прочие изненади).
Нещата, с които трябваше да свикна, за да ускоря процеса на пазаруване:
- парите: коя монета каква е и защо монетата от 10 цента е по-малка от тази от 5?!
- цените и кое колко е нормално да струва
- мерните единици: колко грама е 1 паунд? а какво са унциите изобщо?
- популярните и качествени марки за основните хранителни продукти
- вкусовете: да открия познати (отне ми една година да намеря кисело мляко, което наистина да ми е вкусно;) и да разпозная/опитам/приема/харесам нови
- имената; оказа се, че преди да дойда не съм знаела английските имена на твърде много неща
- новите, невиждани преди продукти, подправки, плодове, зеленчуци
- острото подвикване Next!, с което те подканят да не се помотваш
- бързината, с която всички се движат, грабват по нещо от рафтовете, оставят където им падне нещата, за които са размислили, че няма да им трябват, и изобщо... всичко е на леко забързан кадър.
Представете си ме сега, ден втори в Америка, застанала пред една стена с хлябове. ;)
p.s. и това е Америка, нали, не е Китай..
сряда, 21 април 2010 г.
365, 22: Аляска
Тази вечер М. ми разказа следната история: един професор от неговия университет (по информационни технологии) преди това работил 10 години в Гугъл. На десетата си взел една година "творческа отпуска". И заминал за Аляска. Там искал да си прекара 12-те месеца. Още в самото начало обаче, колата му отказала и го оставила на пътя, т.е. в студа и нищото. Нямало какво друго да прави, тръгнал на автостоп. Представете си го само - стопаджия в Аляска... (аз се сещам за Into The Wild и не ми се струва много забавно).
Жената, която след известно време спряла и го качила, се оказала индийка. Историята мълчи по въпроса как тя се е озовала в Аляска. Същата жена, продължава историята, в момента е съпруга на въпросния професор и наш главен герой. И си имат две деца. ;)
Ако това беше история с поука, поуката би могла да бъде, че понякога от голяма беда произлиза голямо щастие ;). Но тъй като това не е история с поука, а история в нечий живот, ви оставям с надеждата, че ви е усмихнала :).
Жената, която след известно време спряла и го качила, се оказала индийка. Историята мълчи по въпроса как тя се е озовала в Аляска. Същата жена, продължава историята, в момента е съпруга на въпросния професор и наш главен герой. И си имат две деца. ;)
Ако това беше история с поука, поуката би могла да бъде, че понякога от голяма беда произлиза голямо щастие ;). Но тъй като това не е история с поука, а история в нечий живот, ви оставям с надеждата, че ви е усмихнала :).
365, 21: точно
единственото нещо, което свързва моето минало с моето бъдеще, съм аз самата, точно в този момент.
понеделник, 19 април 2010 г.
365, 20: неделя
с тази неделя приключва едноседмичното ми писане за "дневници". и се връщам към думите тук. оставащите 345 ;)
неделя, 18 април 2010 г.
365, 18: петък
ето го, малко странен, петък.
днес има и "бонус" :) другото и да не прочетете, но вижте това видео. няма и три минути. най-малкото ще ви усмихне.
днес има и "бонус" :) другото и да не прочетете, но вижте това видео. няма и три минути. най-малкото ще ви усмихне.
петък, 16 април 2010 г.
сряда, 14 април 2010 г.
вторник, 13 април 2010 г.
365, 14: понеделник
понеделник е във вторник ;)
тази седмица, докато пиша за "дневници"-те на public-republic, ще давам линкове тук.
по дни.
ето: понеделник, 12-ти април
тази седмица, докато пиша за "дневници"-те на public-republic, ще давам линкове тук.
по дни.
ето: понеделник, 12-ти април
понеделник, 12 април 2010 г.
365, 13: дневници
Днес започна едноседмичното писане на дневници в новата рубрика на public-republic. Току-що изпратих моят 12 април.
Също днес погледнах списъка на думите досега.. и ми хрумна следната полу-смешка:
ало, зюмбюлите! пиши на кирилица!
каквъв е този пух в полунощ, какви са тези доктори?!
отдай под наем чиниите си на пролетта
последвай
каквото те призовава
в библиотеката
имаше книга с ярко-зелена корица
устата ми хубава, очите ми зелени
помниш ли?
Също днес погледнах списъка на думите досега.. и ми хрумна следната полу-смешка:
ало, зюмбюлите! пиши на кирилица!
каквъв е този пух в полунощ, какви са тези доктори?!
отдай под наем чиниите си на пролетта
последвай
каквото те призовава
в библиотеката
имаше книга с ярко-зелена корица
устата ми хубава, очите ми зелени
помниш ли?
неделя, 11 април 2010 г.
365, 12: хубава
Преди време бях намерила ето тези думи на Диана Иванова, казани в интервю за Капитал Light:
Чистенето и подреждането разхубавяват.
:)
Чистенето и подреждането разхубавяват.
:)
събота, 10 април 2010 г.
петък, 9 април 2010 г.
365, 10: призвание
поради ред причини и събиране на времената, днешната дума е призвание. в метрото си мислех как призвание има в себе си призовавам, зова, зов, но също и звън, а още и призовка, т.е. призован/а си да се явиш лично! :)
и още как английската дума е почти същата, но не съвсем: vocation (призвание), което има в себе си vocational (професионален), vocative (звателен), но също и voice (глас), и vocal (гласен, звучен, звънлив)...
и как всичко това се омесва с разни други думи от днес и от напоследък
group process * tavistock conference * psychodrama * social therapy * forum theater * family constellations * стая за разговори
и двете парчета от гигантския пъзел, които братът на Jenn й изпратил, за да ги накрасим, според както намерим за добре, за представянето му другия месец.
на едното ще напишем things know their places.
и още как английската дума е почти същата, но не съвсем: vocation (призвание), което има в себе си vocational (професионален), vocative (звателен), но също и voice (глас), и vocal (гласен, звучен, звънлив)...
и как всичко това се омесва с разни други думи от днес и от напоследък
group process * tavistock conference * psychodrama * social therapy * forum theater * family constellations * стая за разговори
и двете парчета от гигантския пъзел, които братът на Jenn й изпратил, за да ги накрасим, според както намерим за добре, за представянето му другия месец.
на едното ще напишем things know their places.
четвъртък, 8 април 2010 г.
365, 9: пролет
Освен Вапцаровото стихотворение, което често се присещам тия дни, и друго едно мисля. Книга една. Let Your Life Speak, на Parker Palmer. Последната глава е за сезоните, още като я прочетох преди близо година, много я харесах. И сега с това шеметно запролетяване... :)
Разбира се, следват само мини-откъслеци и тук-там изречения:
...before spring becomes beautiful, it is plug ugly, nothing but mud and muck [...] But in the muddy mess, the conditions for rebirth are being created.
..
Spring teaches me to look more carefully for the green stems of possibility: for the intuitive hunch that may turn into a larger insight, for the glance or touch that may thaw a frozen relationship, for the stranger's act of kindness that makes the world seem hospitable again.
..
The gift of life, which seemed to be withdrawn in winter, has been given once again, and nature, rather than hoarding it, gives it all away.
..
[In late spring] nature teaches a steady lesson: if we want to save our lives, we cannot cling to them, but must spend them with abandon.
Като магнолиите.
Разбира се, следват само мини-откъслеци и тук-там изречения:
...before spring becomes beautiful, it is plug ugly, nothing but mud and muck [...] But in the muddy mess, the conditions for rebirth are being created.
..
Spring teaches me to look more carefully for the green stems of possibility: for the intuitive hunch that may turn into a larger insight, for the glance or touch that may thaw a frozen relationship, for the stranger's act of kindness that makes the world seem hospitable again.
..
The gift of life, which seemed to be withdrawn in winter, has been given once again, and nature, rather than hoarding it, gives it all away.
..
[In late spring] nature teaches a steady lesson: if we want to save our lives, we cannot cling to them, but must spend them with abandon.
Като магнолиите.
сряда, 7 април 2010 г.
365, 8: sublet
Спомням си как преди да дойда тук, когато все още не знаех къде ще живея (а аз не знаех до сутринта, в която летях, но за това друг път ;), един приятел ме посъветва да си потърся sublet за първите месеци. Тогава идея нямах какво означава това, та търсих в речника. Преотдаване под наем - това ми каза речника. Не знам дали имаме дума, т.е. съществително име, на български за преотдадената-под-наем-квартира, но американците си имат: a sublet, като глагола. То преотдаването под наем е толкова популярно, че би било странно да си нямат.
За мен все още звучи непривично, а тук е така естествено. Заминаваш за месец-два? Даваш стаята/апартамента си под наем за съответния период. Най-често - на непознати. Някой идва от някъде и живее в твоето пространство, докато теб те няма, а дрехите ти висят в гардероба. Ти се връщаш, някой измива чиниите ти и си заминава за някъдето. И всичко си е по старому.
С нюйоркските наеми това донякъде "прави смисъл", и все пак. Предстои ни сега да sublet-нем една от стаите и много се надявам да ни се случи свестен човек.
Но не това е най-интересното. Помислете само колко многоброен народ нанякъде шава - идва, отива си, движи се, преминава, премества се в пространството, с някаква особена лекота.
За мен все още звучи непривично, а тук е така естествено. Заминаваш за месец-два? Даваш стаята/апартамента си под наем за съответния период. Най-често - на непознати. Някой идва от някъде и живее в твоето пространство, докато теб те няма, а дрехите ти висят в гардероба. Ти се връщаш, някой измива чиниите ти и си заминава за някъдето. И всичко си е по старому.
С нюйоркските наеми това донякъде "прави смисъл", и все пак. Предстои ни сега да sublet-нем една от стаите и много се надявам да ни се случи свестен човек.
Но не това е най-интересното. Помислете само колко многоброен народ нанякъде шава - идва, отива си, движи се, преминава, премества се в пространството, с някаква особена лекота.
вторник, 6 април 2010 г.
365, 7: чиния
В английския език има един израз, който се използва, когато някой има за много неща да се погрижи. You have plenty on your plate right now, например. Буквално казват, че този човек има много неща в чинията си. Българският еквивалент, за който се сещам, е да носиш много дини под една мишница. (Може би трябваше думата за днес да е "мишница", а?;)
Април така се случи, че моята чиния е препълнена и чиниите на най-близките ми хора тук преливат. Пролетен рог на изобилието. Само не знам с каква хранителна стойност са всичките тези (житейски) храни и къде се попиляха принципите на здравословното хранене.
Април така се случи, че моята чиния е препълнена и чиниите на най-близките ми хора тук преливат. Пролетен рог на изобилието. Само не знам с каква хранителна стойност са всичките тези (житейски) храни и къде се попиляха принципите на здравословното хранене.
понеделник, 5 април 2010 г.
365, 6: доктори
и още докторски английски.
преди време имаше една карикатура, на която хирург оперираше и първо поиска скалпел, а после поиска справка с гугъл. днес се сетих за това, когато моя доктор отвори wikipedia, за да провери нещо и мимоходом ми показа на снимка там как вените и артериите са разположени спрямо бъбреците.
преди време имаше една карикатура, на която хирург оперираше и първо поиска скалпел, а после поиска справка с гугъл. днес се сетих за това, когато моя доктор отвори wikipedia, за да провери нещо и мимоходом ми показа на снимка там как вените и артериите са разположени спрямо бъбреците.
неделя, 4 април 2010 г.
365, 5: полунощ
Беше точно полунощ, когато излязох от станцията на метрото. Сега, на границата между два дни, се обръщам назад и виждам:
- Радостта от великденските яйца, които тази година не боядисвах сама. Хляб със стафиди, почти-заместител на козунака, който не успяхме да намерим.
- Руската църква "Св. Николай Чудотворец" на 97-ма улица (at Madison); ах-вам като влизам. Светла, светло-синя, златна, прекрасна и някак.. въздушна. Приглушен руски говор; усещане за празничност и познатата миризма на тамян и родно. Великденските им хлябове са различни от нашия козунак, наричат се "кулич" и приличат на огромни цилиндрични тъмнокафяви бухти, с бяла глазура и облак шарени шоколадови пръчици. Рускините си покриват косите с шалове преди да влязат в църквата, но аз не съм и сега ми личи.
- Шекспировата градина в Central Park и невъобразимите кадифено-розови цветове на магнолиите, по-големи от юмрука ми.
- Усещането за спиране на времето в многоетажната денонощна библиотека на NYU; постепенното избистряне и подреждане в изречения на мислите за дипломната ми работа. Тръгвам си, макар да ми се остава още - концентрацията ми е по-лесна в място, където всички са дошли да четат/пишат. Освен това обичам присъствието на толкова много книги, видими и невидими. Но познавам тревогата, с която се прибирам, когато съм сама по малките часове и гледам да си я спестя, доколкото мога. Година и половина по-късно е поизбледняла, но все още нощем съм повече чужденка, отколкото денем.
събота, 3 април 2010 г.
365, 4: пух
Днес на Union Square имаше гигантски масов бой с възглавници. Стотици хора и техните стотици възглавници, издигащи се над тълпата на къси, гъсти интервали, бързи, отривисти елипси, много крясъци и смехове.
И хора с пух в косите и по дрехите, и изобщо пух, навсякъде пух, разнасян от острия вятър из въздуха между 5-то авеню и Broadway, часове наред.
**
снимка от миналата година, на същото място.. оказа се, че има дори Международен ден на боя с възглавници; и в Ню Йорк се организира вече за 5-та поредна година.
И хора с пух в косите и по дрехите, и изобщо пух, навсякъде пух, разнасян от острия вятър из въздуха между 5-то авеню и Broadway, часове наред.
**
снимка от миналата година, на същото място.. оказа се, че има дори Международен ден на боя с възглавници; и в Ню Йорк се организира вече за 5-та поредна година.
петък, 2 април 2010 г.
365, 3: cyrillic
Mdam. Izvinenia za latinitsata, obache shansovete mi da se dobera v ramkite na dneshnia den do kompjutur s BG Phonetic na nego sa mijavi. V universiteta i prez um ne im e minalo da instalirat podobna ekzotika. A klaviatura s kirilski bukvi ne sum vijdala ot januari 2009 (kogato si biah za malko v Bulgaria). Porovih na kompjutura, na koito sum v momenta - ima software za pisane na BDS, no puk az totalno sum otviknala i bi mi otnelo edna subota i nedelia da napisha deset izrechenia (makar che tukmo na BDS se nauchih purvo...).
Zatova - kratko i po sushtestvo. Neshatata, koito sme sviknali da sa ni pod ruka (pod prusti v konkretnia sluchai;), poniakoga osuznavame edva, kogato gi niama. Kakto vijdate, toku-shto otkrih toplata voda ;)
p.s.
V tozi red na bukvi, vchera, po sluchai 1-vi april, Google biaha promenili logoto si ot "Google" na "Topeka", koeto na men mi se stori kato da e izpisano na kirilitsa.. I si pomislih, che vsushtnost te mojeha prosto da izpishat "google" na kirilitsa i shtiaha da ozadachat poveche ot polovinata sviat;) Po-kusno razbrah, che "Topeka" si e suvsem na latinitsa i ne e suvsem shega. Oh, well ;)
Zatova - kratko i po sushtestvo. Neshatata, koito sme sviknali da sa ni pod ruka (pod prusti v konkretnia sluchai;), poniakoga osuznavame edva, kogato gi niama. Kakto vijdate, toku-shto otkrih toplata voda ;)
p.s.
V tozi red na bukvi, vchera, po sluchai 1-vi april, Google biaha promenili logoto si ot "Google" na "Topeka", koeto na men mi se stori kato da e izpisano na kirilitsa.. I si pomislih, che vsushtnost te mojeha prosto da izpishat "google" na kirilitsa i shtiaha da ozadachat poveche ot polovinata sviat;) Po-kusno razbrah, che "Topeka" si e suvsem na latinitsa i ne e suvsem shega. Oh, well ;)
четвъртък, 1 април 2010 г.
365, 2: ало
Ами, не върви съвсем да е "ало", ама пък "hello" подсказва толкова други неща.. та "ало" ми се струва по-еднозначно и затова по-подходящо.
Днес проведох 43 служебни телефонни обаждания. Знам точния брой, защото отмятах всяко едно по списък. Това не включва обажданията, които приех, само "изходящите". Аз, дето не обичам да говоря с непознати по телефона на английски, нали. Покрай това се присетих за първите месеци тук, когато по един от проектите за университета правехме интервюта с мениджъри по разни високи постове (и етажи). Как дълго се настройвах за първия си разговор, защото тогава съвсем се притеснявах от акцента си, а телефоните усилват. Когато най-накрая набрах директния номер, "отсреща" се обади женски глас, с много силен акцент. Толкова за големите очи на страха ;)
Две думи още за телефоните и обажданията тук. Голяма част от моите "разговори" днес бяха с гласови пощи, тъй като звънях на новоприети студенти, но в рамките на работния ден, а повечето от тях нещо работят. Практика е в работно време да не се приемат лични разговори. Поради това, а понеже и в метрото няма покритие, а много време се прекарва "вътре", съвсем естествено е да се оставят дълги и подробни гласови съобщения. Не знам дали има ограничение за времетраенето (сигурно има), но досега не ми се е случвало да ме прекъсне остро "бииип".
И още нещо, което мен ме озадачаваше в началото. Поради размерите на този град (а и на тази страна), и изобщо - поради международния размах на множеството организации, да се планират срещи по телефона, вместо "наживо", е съвсем нормално. Да, ама на мен като ми кажеха "срещнах се с еди кой си", не разбирах "говорихме по телефона". Е, вече разбирам.
Днес проведох 43 служебни телефонни обаждания. Знам точния брой, защото отмятах всяко едно по списък. Това не включва обажданията, които приех, само "изходящите". Аз, дето не обичам да говоря с непознати по телефона на английски, нали. Покрай това се присетих за първите месеци тук, когато по един от проектите за университета правехме интервюта с мениджъри по разни високи постове (и етажи). Как дълго се настройвах за първия си разговор, защото тогава съвсем се притеснявах от акцента си, а телефоните усилват. Когато най-накрая набрах директния номер, "отсреща" се обади женски глас, с много силен акцент. Толкова за големите очи на страха ;)
Две думи още за телефоните и обажданията тук. Голяма част от моите "разговори" днес бяха с гласови пощи, тъй като звънях на новоприети студенти, но в рамките на работния ден, а повечето от тях нещо работят. Практика е в работно време да не се приемат лични разговори. Поради това, а понеже и в метрото няма покритие, а много време се прекарва "вътре", съвсем естествено е да се оставят дълги и подробни гласови съобщения. Не знам дали има ограничение за времетраенето (сигурно има), но досега не ми се е случвало да ме прекъсне остро "бииип".
И още нещо, което мен ме озадачаваше в началото. Поради размерите на този град (а и на тази страна), и изобщо - поради международния размах на множеството организации, да се планират срещи по телефона, вместо "наживо", е съвсем нормално. Да, ама на мен като ми кажеха "срещнах се с еди кой си", не разбирах "говорихме по телефона". Е, вече разбирам.
сряда, 31 март 2010 г.
365 дни, 365 думи. дума първа: зюмбюли
Струва ми се, че "зюмбюли" е чудесна дума за начало на моя мини-проект 365 дни в 365 думи, който започна току-що ;)
Идеята ми хрумна в чист вид преди два дни (и оттогава не ме оставя на мира;), но подозирам, че коренчето й е някъде в едно декемврийско гледане на Julie and Julia и техните 365 рецепти.
Разбира се, предвид ежедневието ми в момента, запитах се ще имам ли време да пиша всеки ден. А после си казах, че всъщност истинският въпрос е ще имам ли думи да пиша всеки ден..
Но така. Откъде дойдоха зюмбюлите? :) Малко предистория, преди да стигна до днес и до тях.
Предишните няколко месеца бяха странни, много гъсти, много неочаквани, пълни с какво ли не (включително с безчет доктори и непонятен докторски английски, сънища за оня свят, рождени дни, сватби, молитви на 6 езика, визи, ангели, легла, срещи, пътувания, Tavistock и You go, girl!!, още сънища, "от другата страна", Хари Потър, турски баклави по никое време, среднощни американски бири, български меденки, краища и начала, училище, будуване, малко сън и много въпроси за.. живота, вселената и всичко останало). И днес, съвсем изневиделица, ме споходи спокойствие, каквото отдавна не.
Имах работен обяд, който ме срещна с един от онези хора, за които тъкмо ден по-рано четох в Michael Gladwell-овата The Tipping Point - светли, вибриращи с хубава енергия, която "заразява" и общуващите с тях.. И след обяда, вместо да се метна в метрото с превърналото се в навик напоследък трескаво темпо и да прекарам остатъка от деня, заровена в книги и статии.., аз тръгнах полу-напосоки, влязох в една църква, напълно празна, с цъфнало черешово дърво отпред, после продължих по 51-ва улица и се озовах пред катедралата St. Patrick, в която, признавам си, никога не ми бе хрумвало да вляза.. Влязох. Вътре беше внушително красиво, но също така и пълно с внушителен брой туристи със светкавици. Излязох.
И после минах покрай любимия Bryant Park, където, на фона на все още сивкавите дървета и все още сивкавото всичко, видях няколко стръка ярко-сини зюмбюли. И спрях да ги помириша. Миризмата на зюмбюли ми е една от най-любимите, най-силната на пролет. Седях си там, в навалицата между 5-то и 6-то авеню, хора с костюми, бързащи, туристи с карти, старбъкс-кафета, разминаващи се, ръкомахащи, водещи безкрайни и неизбежни разговори по мобилните си телефони.. и си помислих колко е хубаво всъщност, че тръгнах пеша и тъкмо оттам минах и точно там спрях.
Идеята ми хрумна в чист вид преди два дни (и оттогава не ме оставя на мира;), но подозирам, че коренчето й е някъде в едно декемврийско гледане на Julie and Julia и техните 365 рецепти.
Разбира се, предвид ежедневието ми в момента, запитах се ще имам ли време да пиша всеки ден. А после си казах, че всъщност истинският въпрос е ще имам ли думи да пиша всеки ден..
Но така. Откъде дойдоха зюмбюлите? :) Малко предистория, преди да стигна до днес и до тях.
Предишните няколко месеца бяха странни, много гъсти, много неочаквани, пълни с какво ли не (включително с безчет доктори и непонятен докторски английски, сънища за оня свят, рождени дни, сватби, молитви на 6 езика, визи, ангели, легла, срещи, пътувания, Tavistock и You go, girl!!, още сънища, "от другата страна", Хари Потър, турски баклави по никое време, среднощни американски бири, български меденки, краища и начала, училище, будуване, малко сън и много въпроси за.. живота, вселената и всичко останало). И днес, съвсем изневиделица, ме споходи спокойствие, каквото отдавна не.
Имах работен обяд, който ме срещна с един от онези хора, за които тъкмо ден по-рано четох в Michael Gladwell-овата The Tipping Point - светли, вибриращи с хубава енергия, която "заразява" и общуващите с тях.. И след обяда, вместо да се метна в метрото с превърналото се в навик напоследък трескаво темпо и да прекарам остатъка от деня, заровена в книги и статии.., аз тръгнах полу-напосоки, влязох в една църква, напълно празна, с цъфнало черешово дърво отпред, после продължих по 51-ва улица и се озовах пред катедралата St. Patrick, в която, признавам си, никога не ми бе хрумвало да вляза.. Влязох. Вътре беше внушително красиво, но също така и пълно с внушителен брой туристи със светкавици. Излязох.
И после минах покрай любимия Bryant Park, където, на фона на все още сивкавите дървета и все още сивкавото всичко, видях няколко стръка ярко-сини зюмбюли. И спрях да ги помириша. Миризмата на зюмбюли ми е една от най-любимите, най-силната на пролет. Седях си там, в навалицата между 5-то и 6-то авеню, хора с костюми, бързащи, туристи с карти, старбъкс-кафета, разминаващи се, ръкомахащи, водещи безкрайни и неизбежни разговори по мобилните си телефони.. и си помислих колко е хубаво всъщност, че тръгнах пеша и тъкмо оттам минах и точно там спрях.
сряда, 24 февруари 2010 г.
с великанско намигване ;)
ода за сатурновата дупка
о, да! извикваш и политаш
надолу
надолу
надолу
надолу
надолу
надолу
докато не те промуши острото краче на
о, не!
тогава потрепваш
кървиш и чакаш
да си припомниш спасителното
дишай
и това ще премине
дишай
и това ще премине
дишай
и това ще премине
ще видиш.
о, да! извикваш и политаш
надолу
надолу
надолу
надолу
надолу
надолу
докато не те промуши острото краче на
о, не!
тогава потрепваш
кървиш и чакаш
да си припомниш спасителното
дишай
и това ще премине
дишай
и това ще премине
дишай
и това ще премине
ще видиш.
вторник, 2 февруари 2010 г.
winter garden for spring thoughts
"Anything worth having, galina, is worth thinking about, every day, for 5 minutes, in a dark room, wearing a really huge smile.
Shamu slippers optional."
TUT
:)
Shamu slippers optional."
TUT
:)
четвъртък, 28 януари 2010 г.
изпращане
в началото на годината ни застигна тъжна новина. един колега и приятел от университета, американец, който беше заминал за индия за през зимната ваканция - да работи като доброволец, нямаше да се върне оттам..
днес имаше memorial за него; организираха го най-близките му приятели в една от залите на университета. никога не бях присъствала на нещо подобно (и бих предпочела да не бях..), но много ми е в ума и исках да напиша..
множество столове в кръг.. и още един ред, и още един ред, и още един ред.. всичките заети, всякакви хора, най-различни, дошли специално за тази среща, предимно състуденти, няколко преподаватели също. който иска, споделя по някой свой спомен или история с james.. няма ред, просто върви от човек на човек, криволичи, следва енергията на думите и мълчанията.
и беше много осбено, защото james, такъв, какъвто аз го виждам и сега, е до ушите пълен с живот и смях.. и някак това го имаше и в историите за него. и всъщност в залата имаше ту смях, ту треперещи гласове, ту смях, ту сълзи, ту смях, ту всичко наведнъж..
думите, които най-много се повтаряха: full of life; endless curiosity for everything; fearless; real; special connection with people; generous; funny; enjoying every tiny bit of life; avid traveler; full of weird ideas; never tired; always taking care of someone; always ready to laugh and make you laugh..
и това е истинско, няма превземки. james беше на 56 години, пропътувал света, работил какво ли не и къде ли не, с няколко дипломи и пак в университет, учи, макар че спокойно можеше да преподава по няколко предмета.. изключително любопитен към света и хората му, изключително разговорлив, изключително пъстър, готов за всичко да е сериозен, готов за всичко да се пошегува, неизчерпаем.
..и аз там, поседях в кръга, разказах, трепери ми гласа, слушах, смях се, спомнях си. а после си тръгнах и си мислех: ако един ден за мен така се съберат приятели.. кой ще дойде, какво ще си разказват.., дано да се посмеят.. и още.. колко много непроведени разговори.. колко много неща да го питам, които вече няма как да намерят отговор, колко е-мейли и съобщения с лека ръка съм изтрила.
*
и накрая - ето няколко думи, които james е написал във фейсбук-профила си. отиват му.
Activities: I love any adventure. Although I have traveled widely, I also know that the most fun can be lively dinners with animated friends. Complicated films are alluring, I am sucker for the out of the ordinary.
Oh, and chasing squirrels...
Interests: Swimming, lateral thinking, good book, odd-ness in general and in the specific.
Adding the unknown to the known.
Experiments, even when they fail. [Where does gravity go when it is finished?]
днес имаше memorial за него; организираха го най-близките му приятели в една от залите на университета. никога не бях присъствала на нещо подобно (и бих предпочела да не бях..), но много ми е в ума и исках да напиша..
множество столове в кръг.. и още един ред, и още един ред, и още един ред.. всичките заети, всякакви хора, най-различни, дошли специално за тази среща, предимно състуденти, няколко преподаватели също. който иска, споделя по някой свой спомен или история с james.. няма ред, просто върви от човек на човек, криволичи, следва енергията на думите и мълчанията.
и беше много осбено, защото james, такъв, какъвто аз го виждам и сега, е до ушите пълен с живот и смях.. и някак това го имаше и в историите за него. и всъщност в залата имаше ту смях, ту треперещи гласове, ту смях, ту сълзи, ту смях, ту всичко наведнъж..
думите, които най-много се повтаряха: full of life; endless curiosity for everything; fearless; real; special connection with people; generous; funny; enjoying every tiny bit of life; avid traveler; full of weird ideas; never tired; always taking care of someone; always ready to laugh and make you laugh..
и това е истинско, няма превземки. james беше на 56 години, пропътувал света, работил какво ли не и къде ли не, с няколко дипломи и пак в университет, учи, макар че спокойно можеше да преподава по няколко предмета.. изключително любопитен към света и хората му, изключително разговорлив, изключително пъстър, готов за всичко да е сериозен, готов за всичко да се пошегува, неизчерпаем.
..и аз там, поседях в кръга, разказах, трепери ми гласа, слушах, смях се, спомнях си. а после си тръгнах и си мислех: ако един ден за мен така се съберат приятели.. кой ще дойде, какво ще си разказват.., дано да се посмеят.. и още.. колко много непроведени разговори.. колко много неща да го питам, които вече няма как да намерят отговор, колко е-мейли и съобщения с лека ръка съм изтрила.
*
и накрая - ето няколко думи, които james е написал във фейсбук-профила си. отиват му.
Activities: I love any adventure. Although I have traveled widely, I also know that the most fun can be lively dinners with animated friends. Complicated films are alluring, I am sucker for the out of the ordinary.
Oh, and chasing squirrels...
Interests: Swimming, lateral thinking, good book, odd-ness in general and in the specific.
Adding the unknown to the known.
Experiments, even when they fail. [Where does gravity go when it is finished?]
Абонамент за:
Публикации (Atom)