сряда, 7 юли 2010 г.

365, 54: компост

След като потъгувах за разделното изхвърляне на боклука и масовото рециклиране в отвъдокеанската страна, с което много бях свикнала (и намирам за единственото отговорно отношение към боклуците, с които зариваме тази планета).., открих топлата вода ;).

Преди десетина дни знаех съвсем малко за компостирането (общо взето - що е то). След това почетох, порових, и сега съм много горда с компоста в градината, който поема не само всички растителни отпадъци от кухнята, но също и много от хартиените, яйчените черупки, утайката от кафе, плюс, разбира се всички градински - плевели, сухи листа и клонки, опадали плодове. Както с всяко нещо, оказа се, че и компостирането си има правила, ред и дисциплина ;)

Трябва да призная, че гледката на червеи никога не ме е радвала така, както при подготовката на домашния компост :)

Освен това компостът е не само полезен, но също така и нагледно училище по кръговрат (и търпение). А това, според мен, е една чудесна метафора не само за природните, но и за човешките ни процеси.. :)

3 коментара:

Анонимен каза...

Едно време хората са си изхвърляли боклука (хранителни и други отпадъци) на торището. Сега го слагат в пластмасови бидони с дупки отстрани и му казват компостиране. И това ако не е технологично развитие, здраве му кажи! :)

-Corleone

Галина каза...

ами ние торище си нямаме, и пластмасов бидон от споменатите си нямаме, т.е. сме някъде между етапите на технологичното развитие ;) но пък след 2-3 месеца ще си имаме първокачествен тор за дръвчетата, ягодите и другите растения в градината.. домашно производство ;-) и ще сме дали малкия си личен принос към намаляването на боклуците. три в едно ;)

Анонимен каза...

Мисълта ми беше, че торището е по-екологично. Пластмасата (от която са направени компостерите) старее с времето и след година-две ще се напука и сцепи. Освен това пластмасата не гние и не се разлага. Да не говорим, че се получава след преработката на суров петрол :)

-Corleone