ах

докато аз тичам насам-натам, попълвам документи, говоря, слушам, разхождам се, вали ме дъжд и.. всякакви други глаголи.. на родния континент излезе моята "софия, личен екземпляр".
в online варианта на ах, мария

припомняне

в края на януари'09, в деня, в който летях от софия насам... се събудих с една песен, много отчетливо..
ето я: nina simone, feeling good

now what?

[Garden of Wishes, by Smadar Livne]

..
тази вечер в метрото седях 40 минути срещу реклама, в чийто център се мъдреше ето този въпрос: Now what?
голям, реален, безмилостен, и все пак предполагащ решение, предполагащ.. врата.

прибрах се и отворих книга. преписвам тук от нея. най-доброто, което мога да направя в момента.

"[..] in my sixty-plus years of living, way has never opened in front of me. .. But a lot of way has closed behind me, and that's had the same guiding effect.
..
There is as much guidance in what does not and cannot happen in my life as there is in what can and does - maybe more.
..
The opening may reveal our potentials while the closing may reveal our limits - two sides of the same coin, the coin called identity. In the spiritual domain, identity is coin of the realm, and we can learn much about our identity by examining either side of the coin.

As often happens on the spiritual journey, we have arrived at the heart of a paradox: each time a door closes, the rest of the world opens up. All we need to do is stop pounding on the door that just closed, turn around - which puts the door behind us - and welcome the largeness of life that now lies open to our souls. The door that closed kept us from entering a room, but what now lies before us is the rest of reality."

Parker J. Palmer, Let Your Life Speak

ню йорк ли е, не е ли

преди седмица-две ми се случи нещо, наглед малко, но още ми дразни на гърлото всеки път като мина покрай мястото.

с колеги от университета отидохме в една от почивките между лекциите да си вземем по нещо за пиене от кафенето на ъгъла.. всъщност "кафене" е доста голяма дума да го опише, защото това място е с големината на нокът. собствениците са усвоили пространството максимално - дотам, че вътре могат да стоят прави не повече от трима човека едновременно, освен двамата зад миниатюрния.. тезгях (че "бар" съвсем не му отива).

докато си поръчвахме кафетата, видях на пода две банкноти от по 1 долар - явно някой преди нас ги беше изпуснал. казах на собственика, който стоеше на една ръка от мен.. и той скочи от стола си и се метна все едно на земята имаше разпиляно диамантено съкровище.. дори настъпи по-далечната от него банкнота с крак - да не би да се протегне някой изневиделица и да му я вземе под носа.

един от колегите ми му каза: сега трябва да й дадеш кафето безплатно.
на което собственикът отговори, ухилен до ушите, тържествуващ и без да ме поглежда: ами! да ги е взела тя! това е ню йорк, брато!

тази размяна на реплики ме свари неподготвена и ме смути. платих си $ 1.75 и си излязох.

доста мислих за тази случка после, защото много ме човъркаше. нещо не беше съвсем както трябва, а не разбирах какво. в един момент се сетих за друга случка, която най-близката ми приятелка тук ми беше разказала: веднъж, връщайки се късно от пътуване извън града, била толкова уморена, че си забравила куфара в кварталния магазин, където се отбила да си вземе нещо за хапване.. и се усетила чак като си влязла в къщи 10-тина минути по-късно. втурнала се на бегом, уплашена, че вече ще е твърде късно.. намерила куфара при касиерите. един от тях й казал: имаш късмет, че в този квартал хората са честни..

тогава разбрах какво не беше наред с думите на съдържателя на мини-кафенето. беше приписал собствената си алчност (нямам по-подходяща дума за настървението, с което скочи от стола) на.. града.

*
не ходя повече там, макар да ми е близо и удобно. съжалявам само, че в онзи момент на репликата "това е ню йорк, брато!" не бях отговорила: не, това не е ню йорк, това си ти. макар че, вероятно, и да го бях казала, това пак не би стигнало до него.

препинателни знаци, глаголи и други

тази вселенска въпросителна, дошла при мен от случаен линк във facebook (който търсих 10 минути, за да мога да го сложа и тук, но търсенето не завърши.. триумфално)
та, тази вселенска въпросителна е съвсем на място в моето сегашно време.. (очаквам няколко големи отговора и се надявам много да са едновременно големи и добри :)..
особено след съня от наскоро, в който ми подариха книга със заглавие "да имаш сила да задаваш въпроси".