умения на една майка на година и три месеца

Напоследък ми върви на списъци, та ето още един на нещата, които и не подозирах, че ще се науча да правя. Например:

- В състояние съм да продължа изречение, което съм прекъснала преди 15 минути, от думата, на която съм го прекъснала и без съществена загуба на смисъл и съдържание. Междувременно в 15-те минути съм: а) спасила бебето от пропадане вдън земи тилилейски; б) предотвратила съм изяждане на камък/буца пръст/пантоф/фас и още каквото можете и не можете да си представите; в) сменила съм памперс, измила съм дупе, преоблякла съм напълно или частично бебето и/или себе си; г) разрешила съм някоя вселенска трагедия, например опърничав панталон, нахлузен през главата и т.н;

- Да се изкъпя наполовина, защото бебето е спало 3 минути вместо очаквания един час;

- Да спя полуседнала, полулегнала, с едно отворено око, с половин будно съзнание; да заспя моменталически секунда след като съм издухала носа на едно хремаво, мрънкаво, не-знаещо-на-кой-свят-се-намира полуспящо, ревящо и дърпащо се нещо;

- Да чета на глас детска книжка през рамо, докато готвя леща с едната ръка и си суша косата с другата;

- Да интерпретирам бебешки език, повтаряйки една и съща дума до премаляване: баа = куче, маа = коте, ня ниш = няма нищо, брум-ба = кола, и така нататък, по 894,6 пъти на денонощие;

- Споспобна съм търпеливо да държа ръчичката на едно 86-сантиметрово човече, докато то съсредоточено и в стил "патешката" изкачва трите стъпала пред кварталното ресторантче, обръща се кръгом и слиза, изкачва, обръща се кръгом и слиза, изкачва и така поне половината време на света;

- Да прекарам последния малко повече от час от пътя София - Бургас в забавляване на скучаещо (разбирай, ревящо) бебе на задната седалка на колата, редувайки успешно: току-що съчинени песнички; измислен смешен език, наподобяващ смесица от пуешки и турски сериал; гъделичкане, кикотене и "дзаааак!" иззад половин лист хартия;

- Да я нацелувам едно хубаво, когато ми иде да я напердаша;

- Да кача трите етажа без асансьор, носейки 12-килограмово бебе-още-дете (което се дърпа във всички посоки, навежда се да слиза, като се държи за косата ми, напира да ми сваля очилата, бърка ми в ухото и прочие веселби), и освен него нося още чанта за количка и седемнайсет други чанти, коя през рамо, коя през крак и дори мога да отключа входната врата, без да пускам нищо на земята, ехеееей!

Едва ли някое от тези безценни умения ще ми послужи другаде в живота, но тук и сега в живота ми идват доста добре ;)