365, 27: сътворявам

Поколебах се между глаголите "сътворявам" и "създавам". Трудно ми беше да избера, защото в единия има "творя", а в другия има "давам". Така че - мислете днешния ден и през двата глагола ;)

Дни наред вече не ми излиза от ума нещо, което написах в една от виртуалните страници на "Дневници"-те на public-republic. Че всичко, което ни заобикаля (с изключение на природата), преди да се появи в света е било мисъл/идея в нечия глава. Всичко. Тротоарите, космическите кораби, трипластовите салфетки, сапунерките, електронната поща, любимите ни книги, рецептата за крем карамел, дрехите, с които сте облечени в момента, всичко. И то не така на едро, нали. Ами до най-малкия детайл - цвят, размер, материали, предназначение... Всичко. Не казвам, че един човек е измислил всичките детайли, но все някой е измислил всеки детайл, нали така? И това продължава да ме удивлява по начин, който не разбирам съвсем. Струва ми се по-важно от очевидното. Поне за мен по-важно. Не съм съвсем сигурна защо.

Изведнъж светът като че ли става по-многослоен. Той не е "тук" по подразбиране; просто го има, ей така, и ние - хоп, влизаме в него и всичко ни очаква, готово. Всяко нещо е от някого сътворено и "дадено" на света. Всичко, което харесваме, всичко, което не харесваме, всичко, към което сме безразлични.

Това, струва ми се, означава също, че имаме, т.е. че аз имам по-голяма отговорност към света, в който съм. Защото и аз го сътворявам, макар и в различен мащаб, с всяко нещо, което помисля, измисля, направя.

Съ-участник съм в световното творене :)
И всички ние сме.

И оттук въпросът, който от известно време ми се е заселил в мислите: а какво искам да има в света, което аз мога да допринеса, сътворя, създам?