За свикването сигурно ще има и други дни ;) обаче сега - две думи за пазаруването в чужда държава. За това, най-обикновеното пазаруване.
Пристигнах в Ню Йорк през август 2008-ма, настаних се в квартирата, намерих си университета на картата, а после и "на живо", и дойде ред да се погрижа за хранителните продукти "от първа необходимост".
И сега си спомням съвсем отчетливо първото си пазаруване в един от множеството големи хранителни магазини в квартала. Отне ми повече от час взиране в етикети, разглеждане, колебаене между продукти, за да си взема хляб, мляко, кашкавал, сол и може би още 2-3 дреболии. Това, признавам си, не съм очаквала да е кой знае какво. Обаче се оказа поредното в списъка от неща, които правя машинално в контекст, който ми е добре познат, и трябва да "уча" наново, когато попадна на чуждо място.
Как точно избирате, например, между различните видове пълнозърнест хляб, заемащи една цяла стена в магазина, когато за съществуването на нито един от тях никога не сте и подозирали? (не сте слушали/виждали реклами, за да ви се струват познати, не са били в нито един от разговорите, нито в магазините, в които сте влизали, някои имат различна форма и цвят от това, което смятате за "нормално" и прочие изненади).
Нещата, с които трябваше да свикна, за да ускоря процеса на пазаруване:
- парите: коя монета каква е и защо монетата от 10 цента е по-малка от тази от 5?!
- цените и кое колко е нормално да струва
- мерните единици: колко грама е 1 паунд? а какво са унциите изобщо?
- популярните и качествени марки за основните хранителни продукти
- вкусовете: да открия познати (отне ми една година да намеря кисело мляко, което наистина да ми е вкусно;) и да разпозная/опитам/приема/харесам нови
- имената; оказа се, че преди да дойда не съм знаела английските имена на твърде много неща
- новите, невиждани преди продукти, подправки, плодове, зеленчуци
- острото подвикване Next!, с което те подканят да не се помотваш
- бързината, с която всички се движат, грабват по нещо от рафтовете, оставят където им падне нещата, за които са размислили, че няма да им трябват, и изобщо... всичко е на леко забързан кадър.
Представете си ме сега, ден втори в Америка, застанала пред една стена с хлябове. ;)
p.s. и това е Америка, нали, не е Китай..
5 коментара:
Аз пък няма да забравя как при първото ми пазаруване в Япония купих някакви кифлички, твърдо убедена, че са солени. Оказаха се с бобов мармалад :)
Ха-ха, винаги по малко се излагаме като стъпим за пръв път в друга държава.
Аз колко резили имам :))..
за избора на пълнозърнест хляб - ами този, който е без бяло брашно и без Е-та, например такъв бих купила. макар че и аз първия път отнесох от VONS някакви сладки филийки за тостер :) инак после разбрах, че си има магазини за съответни продукти, като Трейдър Джо, от който можеш да си купиш българско сирене, арабски питки, лютеница олинеза, българско кисело мляко, мариновани червени чушки и така... :)
изглежда всички си имаме по някоя история с пазаруване в чужбина.. благодаря, че споделихте и вашите, така моите (че са доста повече от една;) са по-малко самотни :)
а шницел в Прага, който се оказва маринован в захар
Публикуване на коментар