Ами, не върви съвсем да е "ало", ама пък "hello" подсказва толкова други неща.. та "ало" ми се струва по-еднозначно и затова по-подходящо.
Днес проведох 43 служебни телефонни обаждания. Знам точния брой, защото отмятах всяко едно по списък. Това не включва обажданията, които приех, само "изходящите". Аз, дето не обичам да говоря с непознати по телефона на английски, нали. Покрай това се присетих за първите месеци тук, когато по един от проектите за университета правехме интервюта с мениджъри по разни високи постове (и етажи). Как дълго се настройвах за първия си разговор, защото тогава съвсем се притеснявах от акцента си, а телефоните усилват. Когато най-накрая набрах директния номер, "отсреща" се обади женски глас, с много силен акцент. Толкова за големите очи на страха ;)
Две думи още за телефоните и обажданията тук. Голяма част от моите "разговори" днес бяха с гласови пощи, тъй като звънях на новоприети студенти, но в рамките на работния ден, а повечето от тях нещо работят. Практика е в работно време да не се приемат лични разговори. Поради това, а понеже и в метрото няма покритие, а много време се прекарва "вътре", съвсем естествено е да се оставят дълги и подробни гласови съобщения. Не знам дали има ограничение за времетраенето (сигурно има), но досега не ми се е случвало да ме прекъсне остро "бииип".
И още нещо, което мен ме озадачаваше в началото. Поради размерите на този град (а и на тази страна), и изобщо - поради международния размах на множеството организации, да се планират срещи по телефона, вместо "наживо", е съвсем нормално. Да, ама на мен като ми кажеха "срещнах се с еди кой си", не разбирах "говорихме по телефона". Е, вече разбирам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар