Тази вечер М. ми разказа следната история: един професор от неговия университет (по информационни технологии) преди това работил 10 години в Гугъл. На десетата си взел една година "творческа отпуска". И заминал за Аляска. Там искал да си прекара 12-те месеца. Още в самото начало обаче, колата му отказала и го оставила на пътя, т.е. в студа и нищото. Нямало какво друго да прави, тръгнал на автостоп. Представете си го само - стопаджия в Аляска... (аз се сещам за Into The Wild и не ми се струва много забавно).
Жената, която след известно време спряла и го качила, се оказала индийка. Историята мълчи по въпроса как тя се е озовала в Аляска. Същата жена, продължава историята, в момента е съпруга на въпросния професор и наш главен герой. И си имат две деца. ;)
Ако това беше история с поука, поуката би могла да бъде, че понякога от голяма беда произлиза голямо щастие ;). Но тъй като това не е история с поука, а история в нечий живот, ви оставям с надеждата, че ви е усмихнала :).
4 коментара:
"Случайността подрежда нещата по-добре от нас."
Понякога така наречената "случайност" си свършва работата и ние оставаме доволни.
Мисля, че няма случайности!
Всичко е по Божията воля и дали ще го примеме или не...зависи колко сме затъняли в егоизма си....
Е, и от други неща.
Хриси
Един от любимите ми цитати е: "Coincidences are God's way of remaining anonymous" [Doris Lessing, Nobel Prize-winning author].
В доста груб превод това би било: "Случайностите са начинът, по който Бог остава анонимен." [Дорис Лесинг]
:)
Според мен въпросът е малко по-различен: как ние да живеем живота, а не той - нас. :-)
Публикуване на коментар