Напоследък, покрай прибирането ми в България, доста приятели и познати ми писаха: ако можеш, остани там. тук е криза.
Съпротивлявам се срещу такива реакции по много причини. Знам че са добронамерени. И все пак.
Така или иначе, дори и да си бях намерила т.нар. "академичен тренинг", който да ми позволи да остана тук за още 12 месеца, пак трябваше да напусна Америка за период от две години - такива са условията на Фулбрайт и аз съм се подписала да ги спазя, когато приех стипендията.
Но има друго. И то е, че през времето ми тук, от август 2008-ма насам, всеки ден се срещах лично с едни други кризи. Кризата на идентичността. И кризата за бъдеще. По-страшни ми се виждат.
4 коментара:
Все едно пишеш мислите ми.
Остани себе си, перифразирайки 31,365.
Едно мога да кажа от опит - винаги на някакво ниво ще си задаваш въпроса - какво, ако бях останала? И никога няма да има отговор. И може би никога няма да ти трябва отговор. Само въпросът е достатъчен, за да придава допълнителен цвят на битието.
Гале, тези кризи и тук ги има. Аз пък затова всеки ден слушам "замини" и не заминавам, защото знам, че със себе си отиваш навсякъде, останалото е декор, обстоятелства и условности и обикновено в някаква степен се повтарят, докато си научиш каквото там имаш да учиш.
Иначе, може да се питаш, може и да не се питаш. А може и съвсем друго решение да вземеш, след две години, или някога. Невърмайнд. Ела да пием капучино и да те запозная с Михаела :)
Aozora.. много ми харесва как сменяш перспективата :)
Нелка, това като с всички големи (и малки;) житейски решения... А какво би било, ако бях правила други избори? По-различно или същото? т.е. аз по-различна или същата?
Яна, веднагически съм изкушена, усмихната широко и даже дошла вече :) Обещавам също да донеса себе си, защото съм напълно съгласна, че това е единственият ни постоянен "багаж"...
Публикуване на коментар