понеделник, 24 май 2010 г.

365, 43: хазяи

На 15-ти август 2008-ма година бяхме в Добрич по други поводи и помолих да влезем в църквата Св. Богородица. Аз летях след два дни за пръв път с крайна дестинация Ню Йорк и още не знаех къде ще живея. Струваше ми се невъзможно да си намеря квартира от дистанция или да ми я намери някой друг от неколцината ми съвсем бегли познати в този невъобразим тогава град. Бях изписала десетки е-мейли, за пръв път през живота си си купих скайп кредит и пробвах да звъня на няколко обяви, напразно. Имах голяма бодлива топка страх в стомаха и смътни картини как се примъквам с двата си куфара незнайно накъде.

Когато влязохме в църквата на Св. Дева Мария, се помолих някак да се намери квартира за мен, слънчева и топла, с добри хора..., преди да замина, за да летя с леко сърце. Моля.

Два дни по-късно станах в 4:45 сутринта, за да се приготвя за летището и видях, че съм получила sms от Ц.: Congratulations! Ti si proud sobstvenik na sluncheva kvartira s hazai ot Peru! Следваха още детайли за разположение и метро-станции, а аз вече подскачах около куфарите. Звучеше ми още по-невероятно, защото с Ц. се познавахме от около месец и се бяхме виждали точно веднъж, а тя дори беше предплатила моята квартира със собствени пари. Освен това, тя самата беше пристигнала в Ню Йорк само 10-тина дни преди това.

Когато много часове по-късно и вече през океана подписвах договора, ах-нах наум, виждайки името на хазяйката ми. Maria Angeles.

Днес закусвахме с тях в стария ми квартал - Дани и Мария Ангелови ;), които в продължение на малко повече от година се грижеха за мен все едно им бях родна дъщеря. С тяхното семейство (братя, пораснали деца, внуци и други роднини и приятели) бях на първата си Коледа и на втория си Великден - като част от семейството. Когато за пръв път пътувах за България, Дани ме закара, а после и посрещна от летището. А Мария дойде с мен една незабравима октомврийска нощ до Бърза помощ и ме чака до 2 сутринта. И ме научи как се ползват обществените перални ;)

Иска ми се винаги да помня как Дани ме посреща с цялата бодрост на света (все едно не работи на трите места, на които работи, и не кара само нощни смени, цяла седмица, без почивен ден): How are you, young lady? И как Мария ми слага от пилешката супа, която е сготвила специално за внуците си, в първата ми вечер в Ню Йорк, когато още нямах собствена дори щипка сол.

Няма коментари: