понеделник, 3 май 2010 г.

365, 34: шарен

Много шарен понеделник, много.

Порой, от който се събуждам в 6 и се приспивам пак за малко, бавен влак, забравила съм всичко, усещам се, има време - попълвам документите, припомням си, тичам, рентгенови снимки, макети на гръбначни стълбове, още гръбначни стълбове, студено, студено - лятото американците живеят и работят в хладилници, Х. се обажда два пъти от мое име, че закъснявам, най-сетне се срещам с най-първия и най-любим професор, с който се запознах тук (някой ден ще разкажа за Ед), той подписва, помни всичко важно и ми стисва ръката, случайно срещам Е. по-рано от уговореното и се разделям (с неохота) с четири от книгите си, още офис, хубави думи отвсякъде, после Barnes and Noble, Б. се появява, вдетиняваме се, Изабел Алиенде казва, че когато пише горещи любовни сцени си мисли за Антонио Бандерас :), много земна, много просторна, аз се присещам, че в първия си месец тук бях в същата тази книжарница и видях и чух Пол Остър, сама, в последния ми месец тук виждам и чувам Изабел Алиенде с приятели, кръг се описва, жената зад мен иска да я снимам, докато си взема автограф, ако ми прати снимка, както обеща, ще добавя.. и подарък със слънчева корица, от Д. основно замесена и в Пол Остър, и в Изабел Алиенде.. благодаря!

Няма коментари: