365, 35: Gladwell

Прочетох преди седмица-две The Tipping Point на Malcolm Gladwell и е време да я върна на J. Усещам се, че е от книгите, които бих искала да имам. Нали съм книгоманка, с книги, с които сме се харесали, трудно се разделям.

Искаше ми се някои от идеите да си запиша, но ми се иска също и сън... така че само две-три малки неща. А да - и умуването ми над въпроса какво ли е да живееш целия си живот с фамилията Gladwell - хем доволен и щастлив (glad), хем добре (well)? ;)

Няколко неща, съвсем не от най-съществените за книгата:
- Когато двама души разговарят, техните гласове (тоналност, плътност) се балансират; но също и жестовете, и мимиките им. Все едно се оглеждат един в друг и същевременно танцуват. С някои хора се получава много лесно, с други - никак. Това важи и за емоциите също - емоциите са заразни. Когато се усмихнеш на някого и той/тя ти се усмихне в отговор - можеш да им предадеш (да ги "заразиш") със своята радост. T.e. емоциите могат да идват и отвън-навътре, не само отвътре-навън.
- Силата на контекста. Контекстът, в който сме, влияе на мислите и действията ни. Gladwell цитира впечатляващ експеримент с хора, които доброволстват да бъдат "затворници" за 2 седмици в пригодени за целите на експеримента помещения. Експериментът е прекратен след 6 дни заради неочакваната жестокост и агресия на участниците, всичките внимателно подбрани и психически стабилни (в нормалните си контексти) хора. Другият му пример е с престъпността в Ню Йорк през 90-те години на ХХв. - как колкото повече "контекстът" е заразен с нея, толкова по-вероятно е хората да постъпват съответно (да носиш оръжие и да стреляш е някак си "ок"). И как "повратната точка" е постигната с поддържане на изрядна чистота и ред, внимание към детайлите (популярната тук теория на счупените прозорци) и постоянно, понякога еженощно пребоядисване на всяка стена или мотриса на метрото, изписани с графити. А докато го четях, аз си мислех за себе си в различни "контексти". И как мога да потвърдя от личен опит, че е прав ;)

мм. спирам и си лягам.
лека нощ.

късен p.s. (16 май)
върнах книгата и не ми остана време да си допиша.., но намерих ето тук едно сбито резюме: http://www.shearonforschools.com/tipping_point.htm