Преди няколко години участвах в група по психодрама. Напоследък съм се присетила за едно от упражненията, които правихме там веднъж..
По двойки, единият казваше едно позитивно твърдение, а другият трябваше да каже съответстващо негативно.. например: "времето е прекрасно днес" с/у "времето е ужасно днес".. Като си сменяхме ролите. Ако аз казвам първо позитивните, след 5 минути се "разменяме" и аз казвам негативните.. Да си призная, стори ми се глупаво упражнение.. И малко с нежелание се включих. А още го помня, толкоз силно беше.
Първата ми роля беше да казвам негативните. Някак ставаше с лекота, лесно беше. Противоречиш и омрънкваш всичко.
После дойде ред да казвам позитивните твърдения.. И тук стана сложно изведнъж. Все по-трудно ми беше да удържам позитивизма си, докато човекът до мен помръкваше всичко..
Та, мисля си много за това упражнение напоследък. Мисля си колко ли силен трябва да бъде човек, и колко ли балансиран, за да удържи на масовия негативизъм наоколо. Накъдето и да се обърнеш - някой за нещо недоволства.. И сега, преди да съм се подхлъзнала в мрънкалщина и черногледство, да кажа, че съм изкушена и чета напоследък за това как човек има контрол не върху това, което му се случва, а върху начина, по който ще реагира.. върху своя отговор.. Като лесна формулка, това изглежда така: събитие + реакция = резултат.
В реакциите ни е ключът. В отговорите ни. В думите. В погледите.
И сега - въпрос за домашно: Като видите един човек, можете ли да кажете дали лицето му пази спомен за повече намръщвания или за повече смехове?
:)
3 коментара:
На пръв поглед само лошите неща са повече... Но човек не бива да мисли толкова,
а никой от нас не издържа да бъде намръщен... То е просто неудържимо...
И просто го сътворяваме. Неочаквано.
Времето отнася останалото.
p.s. ти усмивката я знаеш, но аз да ти пратя още няколко :) :)
:) прекрасно е, че най-най-първите коментари на тоз блог са усмихнати. благодаря ти, ники. до скоро случайно по улиците ;)
Публикуване на коментар