неделя, 9 март 2008 г.

мухи и джаз

Току-що през отворения прозорец влетя муха.. - пролетта наистина е тук вече :)

А вчера гледах първите си два филма от София Филм Фест.. единият прекрасен, другият озадачаващ..

"Амбалаж" на Ян Сверак за мен беше всичко друго, но не и комедия.. Излязох усмихната, но по онзи начин, който се появява поради лекотата, не поради шегите и закачките. Както знаем ;), лекотата идва от дълбкото, не от повърхността. А този балон, с който летяха накрая, беше метафора за всичко.

"Няма ме" на Тод Хейнс беше дълъг, свърши около час преди полунощ, и някак като в просъница... И като написах това сега - да, много приличаше на сън, който сънуваш като че ли цяла нощ - пробуждаш се, заспиваш пак, образите се преливат, толкова са много, че не смогваш да си извърнеш погледа подире им... а като се събудиш си леко объркан, замаян, неумел в думите, и движенията ти - непохватни. Не знам този сън дали беше хубав, обаче. Със сигурност не беше мой.

--
А днес е Прошка. Ден много по-голям от трапезите за него...

Няма коментари: