неделя, 30 март 2008 г.

врати

Тези дни са сменили механизма на входната врата на блока, в който живея. Предишният се отваряше много трудно и събирах тежестта на цялото си тяло, всеки път, когато влизах-излизах.

Сега вратата се отваря с ненадейна лекота. А аз все още използвам същата сила... и голяма част от нея отива напразно. Преразход. Днес сутринта като излизах, си помислих, че ако не свикна бързо с тази промяна, още много енергия ще изхабя ей тъй на - поради навика.

Струва ми се, че и с нещата от живота е така. Ако вършенето на нещо ти е отнемало съответно количество енергия/усилия/време или там, каквото.. и изведнъж вече не отнема толкова.. ти, по навик, все още подхождаш с очакването, че ще ти трябва ето тооолкова мноого енергия/време/усилия.. И толкова отделяш. Пък то - не.

Навиците на ежедневието ни - личното и професионалното - понякога са толкова невидими, че ги откриваме едва, когато се налага да ги променим.

4 коментара:

Niky каза...

Не е ли възможно всяка промяна да е все така - за добро, малка, голяма, честа? Нали си спомняш - който пее, се смее най-добре ;)

Galya каза...

Хубаво това за пеенето!
Също и - ако нищо не се променя, нищо не се променя!;)

Niky каза...

Мисля, че единственото, което не може да се промени, е способността на човек да си внушава неща - добри или лоши. А сега в мислите си ти изпращам всички възможни вратички, за които се сещам. Някои може би ще изглеждат затворени, но не са. Само чакат да се решиш... :)

Galya каза...

Ники, да знаеш само колко е навременен този подарък..! ама ти си усетил по въздуха, какво да се учудвам :)