crash

Името ми тия дни е Наивност. Все си мислех, че съм го изхвърлила това име при Голямото Чистене миналото лято.. А то се появи изпод една купчина хартии и дрехи и думи на чужд език.

Изобщо. Изобщо. Има толкова звуци в "изобщо". Римува се с "порастването няма нищо общо"..

Усъмнявам се (този глагол имал сегашно продължително, траещо време..) в няколко изречения, които до само вчера можех още да чуя със затворени очи.. Днес ми приличат на реплики от филм, на който съм заспала по средата.. И част от думите на героите са влезли в съня ми.. Когато се събудих, видях смътно финалните надписи и докато се огледам - вече беше съмнало и денят беше влязъл през прозореца. Прозата замени еуфорията, мило дете.

Наивна. Кой е антонимът тук? Ивна?

Настроението като променлива величина. Настроението в края на март. Първа пролет. Пролет пукна. Като бебешко дупе розова. Цитат до цитата, не ми става по-добре.

А вчера, съвсем неуместно, посред всичко и преди още да се загубя в чуждите думи, тананиках си песен от забравеното безгрижно - "подаръци ще има за всички от сърце.." После пътеката кривна, боровете се сгъстиха и ме перна шум от криле на излитащи птици.

Не знам къде съм.