Костас Монтис

открих го случайно, и книгата му е до леглото ми оттогава.. ето три, например, за паметта:

Паметта
Казвам ви: напразно търсите за някакви критерии.
Няма такива. Съвсем безотговорно трие,
съвсем безотговорно съхранява,
съвсем безотговорно подчертава.

--

Към паметта I
Ние тези неща ги преживяхме,
ти ако искаш помни ги,
ако искаш недей!

--

Памет I
А тя наведена над ръкописите си,
а тя наведена над фалшификациите си.
Хич и не слуша какво й говориш.

..си спомням

намерих си в един бележник ето това, от едно друго време:

докато живея в чуждия език
и виртуалния свят
тялото ми остава тук
говори български
и ме очаква да се прибера
в къщи

how will we love

гледам това, минава полунощ. в унисон е с разговорите, мислите, делата и четивата от напоследък.

- what happens to commitment in a disposable society?
- the code for marriage is.. false expectations (that the other person will fulfil all your needs)
- the "frustration attraction"..
- sometimes the best relationships don't always feel as the best to be in (dealing with conflict)
- a relationship problem is.. not being able to go through a problem
..ще довършвам явно и поста и видеото някоя друга след-полунощ..

куфари, кашони, килиманджаро в софия

Преди няколко години бях на интервю, на което трябваше да изброя в обратен хронологичен ред всички адреси, на които съм живяла. Горкият интервюиращ, още на третия ме питаше: това ли е всичко?, а аз отговорих около единайсет пъти, не, преди това...  Дори за мен беше изненадващо да ги подредя в стройна редица - всичките места. Не си спомнях точните адреси, а и как бих могла? За предходните 17 години съм се местила малко по-малко от безброй пъти. Няколко големи: Тервел - София - Пазарджик - София - Ню Йорк - Тервел - София... и множество "малки" премествания... Студентски град, Дървеница, Младост 1А, Красно село, Хаджи Димитър, Младост 4, Гео Милев, Сухата река, до Славейков, срещу НДК, в Queens, Brooklyn, кв. Витоша... и ето ме сега пак пред куфарите, кашоните и прочие стари познайници.

По повод на кръглата разходка от преди няколко публикации тук - и в това описах кръг.. тръгнах от Тервел и за 15 години описах кръг; после тръгнах от Студентски град и за същото време описах още един кръг.. (мястото, което ми предстои да напусна в близките две седмици, е на един хвърлей от първата ми преградка от мини-трикрилния гардероб на 5-тия етаж в бл. 51 в Студентски град..).

Тази вечер се забавлявах с мисълта, че някой ден мога да отворя фирма за организиране на премествания.. тя, освен логистика, ще предлага и психологическа подкрепа за местещите се ;). Ще има и наръчник на опаковащия и разопаковащия багаж. В главата "Прочети първо", ще има списък с полезни съвети. Съвет 1: Keep calm and carry on. Съвет 2: At least one major freakout is to be expected at any time while packing-moving-unpacking-getting things and stuff in order-cleaning-finding a fork-cooking your first meal at the new place-sleeping for a first time in the new bed. Съвет 3: Endure the freakout then keep calm and carry on. Идват ми на английски, може да направя наръчника двуезичен ;)

за непосилната лекота на българското

През изминалия месец имах един повод много да се гордея, че съм българка, и два повода дълбоко да се срамувам.. Поводът за гордост и радост (и много повече надежда, всъщност) бяха протестите на Орлов мост и светлите хора там.. но за това много се изписа и още ще. Аз исках сега за другите да кажа, макар че се колебах.. преди пазех този блог от мръсни неща.. но те не изчезват като ги мълча, нали. Може пък да изчезнат като ги говоря.

Първото. Близки мои приятели - американци, млада семейна двойка, бяха за малко в Европа и дойдоха и до България.. Щяха да останат да нощуват у нас. Бяха взели такси от гарата до вкъщи, ОК-супертранс, както бяхме говорили.. Но шофьорът не включил апарата, казал им 15 лв.. а то е не повече от 7-8.. те и двамата говорят малко български, но не им се разправяло (девойката беше с тежка пневмония, и онази вечер й беше видимо много лошо). И въпреки това онзи шофьор на такси се е възпозвал от тях.. а на мен ми стана криво.. и им се извиних от името на София, на България.. макар че какво помага това, нищо не помага. Иска ми се да бяхме записали номера на онзи шофьор и да бях подала оплакване. Поне да бях направила, каквото зависеше от мен. Защото сега мога само да разказвам за това и да се сещам за "рекламните" клипове на Македония "don't be like them"..

Второто беше тази вечер и още повече ме разстрои (да не говорим, че ме и уплаши). В автобуса от летището, с една от най-близките ми приятелки, която от години живее в Америка, но дойде за малко в България и само за ден в София.. станахме на-една-ръка-разстояние свидетели на тежко агресивен млад мъж, пътуващ без билет, който след като накрещя куп грозни, ужасни неща на съвсем професионалната контрольорка, посегна да я удари... Вместо да извикат полиция, двамата контрольори (мъж и жена), слязоха от автобуса, а онзи остана да вилнее като победител пред погледа на всички пътници, включително две малки момчета..  Колкото и да е грозна самата случка, по-грозно е това, на което тя е симптом.. от една страна е усещането за безнаказаност и без-последственост на каквата и да било хулиганщина.. което само отваря врати за по-тежки криминални поведения (ако едното се толерира, ще се толерира и другото). От друга страна е примерът, който двете малки момчета видяха.. и е вероятно да последват един ден (щот излежда яко, нали). Да не говорим, че моето собствено усещане за застрашеност "на косъм", едва ли е било само мое в онзи автобус.. И изобщо - какво правя в такава ситуация, какъв ход имам? И не става дума за това да сляза от автобуса, нали.


Много е късно вече и е време да си лягам.. но не можех някак да си легна с това. Пускам го преди да съм размислила.