препинателни знаци, глаголи и други

тази вселенска въпросителна, дошла при мен от случаен линк във facebook (който търсих 10 минути, за да мога да го сложа и тук, но търсенето не завърши.. триумфално)
та, тази вселенска въпросителна е съвсем на място в моето сегашно време.. (очаквам няколко големи отговора и се надявам много да са едновременно големи и добри :)..
особено след съня от наскоро, в който ми подариха книга със заглавие "да имаш сила да задаваш въпроси".

кръстопътища от преди да замина

ето тук:
http://crosspoint.mediabg.eu/?p=2400

на черешата ;)

- как си?
- малко ме е страх.
- защо?
- защото съм българка. а ти как си?
- и мен малко ме е страх.
- защо?
- защото не съм българин.

спогледахме се и прихнахме, после се качихме по стълбите и влязохме. вътре ни посрещна голяма и просторна, сумрачна зала.. много ми напомни наше си читалище, само дето не беше. беше т.нар. "унгарски дом".

там всеки месец организират balkan cafe - вечер на някоя балканска музика/танци. този път беше ред на българските.
постепенно се напълни, до горе. даже преля. за моя изненада, хората бяха почти по равно - българи и ..други. накрая другите бяха повече. и бяха на хорото :)

добре, че приятелят, с когото отидохме, имаше гигантски запаси от търпение, страст към някои български неща, любопитство към присъстващите и едно право хоро под ръка. защото аз от 20:30 до полунощ, когато музикантите спряха.. ми.. да кажем, че не бях добра компания ;)

(повече от 5 години танцувах във фолклорен ансамбъл преди време. и още не ме свърта като чуя българска народна музика. снощи бяхме много тези, дето не ги свърта. накрая някак така се случи, че едно семейство българи, с което се запознахме там, ме закара с кола до входната врата.. нищо, че не им бях съвсем на път, беше далече и беше минало полунощ отдавна).

*
спах малко, станах рано, за да правя нещо съвсем различно.. а в мен едно такова.. светло. още си стои :)

remember to take your daily dose of color

едно
преди време в една от компютърните зали в университета видях следната бележка, залепена на монитора на един от компютрите (винаги в недостиг, предвид струпването на студенти там особено по сесийно време): this work station is out of order. sorry for the inconvenience. на листа някой с химикал беше добавил: "sorry" is not enough! what are you doing about it?!
от няколко дни си мисля много за тази бележка и колко емблематична е тя за американската култура..

две
в момента в моя университет се подготвя нова програма/специалност с фокус върху социалното предприемачество. във връзка с това тече процес по набиране на нови преподаватели. освен от настоящи професори, декани и прочие, потенциалните кандидати биват интервюирани и от група студенти. днес участвах в едно такова интервю. само студенти, никакви други "институционални" хора. питаш, каквото искаш. и после казваш, каквото мислиш. студентите "имат глас" в избора на бъдещите си професори, не е ли симпатично това?

акупунктура (?!)

..днес сутринта, в метрото, в захлас гледах как една азиатка на видима възраст около 50 г (може би и малко повече) си беше събула маратонките, подгънала крака и седнала върху тях.. и докато влакът се тресеше и люлееше, и ускоряваше, и спираше, и пак, и пак, тя внимателно и съсредоточено забиваше с леки потупвания игли по себе си..

когато приключи, имаше три в косата в областта над челото, две отстрани - по една над всяко ухо, и две в китката на лявата ръка.

затвори очи и остана така, докато една любопитна тинейджърка не я извади от унеса й с въпроса: извинете, за какво е това? жената каза, че има главоболие и така се лекува.

цял ден по-късно - още я виждам.

(иначе пиша курсова работа, на 3-та страница съм и имам още около 5, но имах порив да напиша това, преди да продължа нататък.. а и бях се намръщила нещо на това, което пишех, и исках да си сменя изражението ;)

ню йорк в шепа (първа част:)

..обичам
- как случаен човек може да ти се извини, че те е бутнал на улицата с "i am sorry, sweetheart"; а също и друг да те поздрави мимоходом с "happy thursday"
- дневната светлина навън след зимата
- да се зазяпвам по хората, да се захласвам/прехласвам понякога, да ахвам/въхвам наум
- как седящият до мен мъж в метрото ме гледа настойчиво и после казва: those are beautiful glasses; или служителката в пощата, след като си е свършила работата по обработка на писмото, и преди редовното "have a nice day"..: i love your scarf
- суши-то е по-масово от баничките с боза и триъгълните сандвичи в софия (които ми липсват, признавам си)
- плодовете и зеленчуците, подправките, ядките и морските дарове, за които нямам имена, а понякога и смелост ;)
- липсата на цигарен дим
- гледката от ню джърси към манхатън
- цветовете на central park през всички сезони
- безбройността на четящите хора, всякаквите места, приспособени/присвоени за четене (докато чакат някого/накъде, в метрото, задължително в кафенетата и парковете и където още ви дойде на ум)
- нормалността на това да си седиш/четеш сам в кафене
- възможността да видиш/чуеш любимите си автори на живо
- проектът, поради който добри, а понякога и разкошни музиканти свирят в подземните станции на метрото
- thank you, please и excuse me
- книжарниците с книги от пода до тавана и навалицата в тях
- темпото, с което се движат хората по улиците. енергията в това
- рециклирането и масовото greening
- успоредните улици, перпендикулярните авенюта (или обратно). дълбоко съм благодарна и признателна на проектантите на уличната мрежа на манхатън :)
- метрото 24/7
- никога не съм била кой знае какъв сладоледен фен, но тук.. cold stone и ben & jerry.. намирам за неустоими
- закуската като социално събитие и/или повод за семеен мини-празник
- pick me up cafe, малките стари, дървени и разностилни масички и столове, малките чайничета, масала чай, гледката към 1-во авеню и парка след него, странните хора, които влизат непрекъснато


не разбирам съвсем
- как плетеш, както си му е реда - с двете куки и кълбото прежда, подаващо се от дамската чанта, или си режеш/пилиш ноктите, или се гримираш в метрото - последното понякога със замах и завиден майсторлък. (нито един от посочените не е единичен случай)
- навсякъде може да се седне на земята и най-вече там, където минават най-много хора
- големината на порциите и напитките, леда в последните, включително във водата
- става ли за пиене нещо, което девойката пред мен си поръча така: tall vanilla latte-decaf-skim milk-no sugar-and ice for to go, please
- климатиците - горещо до отворени прозорци цяла зима, студено (студено!) от март нататък
- "you know" и "like" на всяка втора дума. понякога и по-често. най-масовите паразитни думи, които съм срещала. не преувеличавам.
- т.нар. dating culture
- липсата на въпрос в "hi, how are you" (обикновено човекът е отминал, преди последните две гласни да са те достигнали)
- джапанките и всякаквите flip-flops, обувките на босо и късите ръкави при първото слънце и средно-дневна температура +2 градуса по целзий
- фаренхайт и вякаквите мерки (познайте колко съм висока в "стъпки")

;) следва продължение

срещи от близо и далеч

тази вечер в моя университет юлия кръстева беше гост-лектор.. темата? the unbelievable need to believe.

беше странно да я гледам и слушам не къде да е, а в сърцето на ню йорк, на един език, който е чужд и на двете ни, макар и по много различен начин (тя живее и преподава във франция, така че английският й е трети език..)

не посмях да й се представя, да я заговоря. какво да й кажа: здравейте, аз съм българка? (идва ми наум азсъмбългарчеобичамнаштепланинизелени..)

в началото, преди да започне лекцията (за пресичането на религия и психоанализа във вярата, ако много грубо и повърхностно я "събера" в няколко думи) тя каза как сега всички говорят за финансовата и икономическата кризи, а има една по-голяма.. и тя е кризата за бъдеще..

прибрах се късно. вече е утре отдавна. порових, намерих ето това есе, което ме взе на прицел. отивам с него.

хранилка за птици

забравила бях, че да не съм перфектна е част от това коя съм. и част от това да съм истинска, автентична, жива. и понеже забравям, все още лесно се разочаровам и трудно си прощавам. имам много да преговарям, да уча.., добре, че не съм оставена сама на себе си.. ;)
*
а хранилката за птици, секунди преди снимката, беше накацана от две хвъркатички. и е тук като напомняне, че за повечето жизненоважни неща съвършенство не е необходимо.

..

помненето на дати хич не е за мен и днес, за да попълня едни документи, разрових папките със снимките - да видя кога беше предишното ми пътуване до щатите..
и видях себе си в един друг живот, всичките чудесни и няколкото много близки на сърцето ми хора, с които пътувахме тогава.. как онези две седмици ме върнаха към себе си и ми извърнаха погледа напред.. колко неща ни се наслучиха и прекрасния пролетен бостън.. и вълнуващите начала..

и ми се прииска приятелите да са ми наблизо

и после бях в една зала с 20-тина човека - единствената чужденка - и си усещах акцента по-грапав от обикновено.