a different street

Autobiography in Five Short Chapters
                                       by Portia Nelson

Chapter One
I walk down the street.
There is a deep hole in the sidewalk.
I fall in.
I am lost... I am helpless.
It isn't my fault.
It takes forever to find a way out.

Chapter Two
I walk down the same street.
There is a deep hole in the sidewalk.
I pretend i do not see it.
I fall in again.
I can't believe i am in this same place.
But it isn't my fault.
It still takes a long time to get out.

Chapter Three
I walk down the same street.
There is a deep hole in the sidewalk.
I see it is there.
I fall in... it is a habit... but my eyes are open.
I know where i am.
It is my fault.
I get out immediately.

Chapter Four
I walk down the same street.
There is a deep hole in the sidewalk.
I walk round it.

Chapter Five
I walk down a different street.

неочаквани скоби

След неочакваната скоба, която животът ми предложи, завръщането към "нормалността" от "преди" е само отчасти възможно.. Или по-скоро, има една нова нормалност, която постепенно уляга, намества се, ръбовете й се изглаждат, и така. Защото аз-сега съм различна от аз-преди, дори и само заради това, че съм преживяла, каквото съм преживяла. И да се върна към всичко предишно, връщам се с тази нова опитност по кожата. Нов филтър за света и нещата му.

Много пъти през предходните седмици си припомнях, че трябва да сме благодарни, заради всички нещастия, които не са ни застигнали.. и още толкова пъти ми го припомниха до един (не)случайните филми, изгледани в дните "след". Приех символично това, че във всеки филм имаше болници, хора, които разхождаха системи с банки, вливащи се във вените им, лекари, диагнози, и - разбира се, many reality checks. Защото сравнението дава перспектива и можеш да си кажеш: платих, но с малко ми се размина.

Другото напомняне бяха думите (вероятно също цитат), придружени с намигане, на един човек, който с много съм запомнила.., и който вече го няма "тук"..: "не плюй, не псуй, а благодари на началника си за изпитанията".. И още, и още. Но стига.

Сега да кажа само: благодаря за изпитанията, както и за всички по-големи, които ми се разминаха.

..

22 дни живях под табелка с надпис
Галина Николова
алергична към Penicillin

22 нощи сънувах всичко
и се събуждах всякак
и половината време на въпроса
как изкарахте нощта? отговарях
изкарах

на 23-тия ден
болничните чаршафи се сменят
табелката се изхвърля
и всичко се забърсва старателно
за да не остане нито следа от мен

а аз си отивам в къщи
да си припомня
всички други неща
(освен алергична към пеницилин)
които Галина Николова е.

слава Богу.