неочаквани скоби

След неочакваната скоба, която животът ми предложи, завръщането към "нормалността" от "преди" е само отчасти възможно.. Или по-скоро, има една нова нормалност, която постепенно уляга, намества се, ръбовете й се изглаждат, и така. Защото аз-сега съм различна от аз-преди, дори и само заради това, че съм преживяла, каквото съм преживяла. И да се върна към всичко предишно, връщам се с тази нова опитност по кожата. Нов филтър за света и нещата му.

Много пъти през предходните седмици си припомнях, че трябва да сме благодарни, заради всички нещастия, които не са ни застигнали.. и още толкова пъти ми го припомниха до един (не)случайните филми, изгледани в дните "след". Приех символично това, че във всеки филм имаше болници, хора, които разхождаха системи с банки, вливащи се във вените им, лекари, диагнози, и - разбира се, many reality checks. Защото сравнението дава перспектива и можеш да си кажеш: платих, но с малко ми се размина.

Другото напомняне бяха думите (вероятно също цитат), придружени с намигане, на един човек, който с много съм запомнила.., и който вече го няма "тук"..: "не плюй, не псуй, а благодари на началника си за изпитанията".. И още, и още. Но стига.

Сега да кажа само: благодаря за изпитанията, както и за всички по-големи, които ми се разминаха.