За щедростта..

..си спомням.

За Ц., с която сме се запознали преди месец, и сме се виждали лично всичко на всичко веднъж, тя самата е в Ню Йорк от 10 дни и в лудницата на този град.. и въпреки това ми търси квартира, ходи на огледи, харесва място, предплаща депозита от собствените си пари, посреща ме на летището, завежда ме там с все куфарите, и после ме води у тях - 50 минути с автобус, да ме нахрани със супа, и ме връща обратно - 50 минути с автобус за двете ни, още толкова после пак за нея..

За първата ми хазайка в Ню Йорк, емигрантка от Перу, възрастна, с крехък английски, все още работеща дълго и уморително всеки ден през седмицата.., която заспива седнала в чакалнята на спешното, и въпреки това не иска да си тръгне в 2 сутринта, когато аз излизам и й казвам, че не, няма да стане бързо..

За б., който шофира цяла една нощ след пълна работна седмица, спи няколко часа, натоварва багажа ми и мен, и шофира още толкова наобратно, защото аз няма как иначе да се преместя точно тогава точно толкова много в пространството..

За М., която ме прибира да живея у тях, когато светът изглежда студено и враждебно място..

За М., която зарязва всичко, и в багажа с диск със смешни филми, музика, списък с места и неща за правене, шеги и смелост, идва да живее у нас за цяла седмица..

За едни четиринадесет човека, които направиха така, че "Азбука на завръщането" да я има на хартия..

За А., който ме познава лично от два дни, иначе знае за мен само служебно.. поглежда ме в очите и пита: ще си плащаш ли сметките? и после включва още един телефонен номер към договора на телефона си, с месечен лимит 50 долара за срок от две години..

За Б., която казва: идвам, до 15 минути съм при теб..

За В., която казва: идвам, до 15 минути съм при теб..

За К., който заспива на дивана, докато аз събирам багаж, и после едно по едно и внимателно пренася всичко, първо надолу по стълбите, после нагоре по стълбите, от единия ъгъл на картата на града до другия, цял един ден и после почти още толкова..

За W., който казва: ако няма друг начин, ще ти дам назаем 6,000 долара. Другият начин се намира, но тези думи са все още безценни..

За В., която настаняват на съседното легло в болницата. Тя може да ходи малко повече от мен и ми грабва и мие чинията и вилицата след почти всяко ядене..

За Б. и: ела да спиш у нас..

За W., който ни прибира у дома си за седмица: двама почти непознати чужденци, защото хотелът, в който сме настанени, е в опасната част на града и пред прозореца ни първо горя, а после избухна кола.. Аз спя в стаята на дъщеря му, Т. - в стаята на сина му, и се храним всички заедно, като семейство..

За sms-ът на И., дни по-късно: още не съм те пуснал..

И още, и още..

Тези хора, с големите си сърца, правят света едно по-добро място, правят мен един по-друг човек.