изпити, изпитания

през изминалите две седмици преживях две сесии.
една университетска и една житейска.
забавното е, че за нито една от двете все още не знам дали/как съм издържала изпитите.
за някои от тях вероятно ще науча след години.

--

в момента част от учебните ми четива включват, разбира се, много за управление на промяната, но тази седмица една от книгите ни е managing the unexpected - авторите са социални психолози, изключително интересни, просто невероятни.. а аз чета, кимам и отнасям всичко и към себе си.

освен това, една от допълнителните статии за вчера, беше също на karl weick: the collapse of sensemaking in organizations (тук - точно след "the collapse of sensemaking" - получавам гигантско вселенско намигване, на което криво се усмихвам).

ето един цитат от статията (спестявам препратките към други автори):

"minimal organizations [...] are susceptible to sudden losses of meaning, which have been variously described as fundamental surprises, or events that are inconceivable, or incomprehensible. each of these labels points to the low probability that the event could occur, which is why it is meaningless. but these explanations say less about the astonishment of the perceiver, and even less about the perceiver's inability to rebuild some sense of what is happening."

да, the astonished perceiver има сериозни затруднения с това да rebuild some sense of what is happening...

и още един цитат, този път от книгата:

"to have an expectation is to envision something, usually for good reasons, that is reasonably certain to come about. to expect something is to be mentally ready for it. every deliberate action you take is based on assumptions about how the world will react to what you do. [...] expectations provide a significant infrastructure for everyday life. [...] the tricky part is that all of us tend to be awfully generous in what we accept as evidence that our expectations are confirmed. furthermore, we actively seek out evidence that confirms our expectations and avoid evidence that disconfirm them."

мда.
ако нямаме очаквания, казват още авторите, не бихме могли да се движим през света, защото той би ни изглеждал като едно неуправляемо място, в което ние не сме деятели, а потърпевши. така че - очакванията са важни. дават ни ориентири, помагат ни да преминем през несигурността. обаче не трябва да им се предоверяваме. усъмнявайте се в тези очаквания, които най-често се потвърждават, казват karl weick and kathleen sutcliffe.

..
понякога вселената е доста своенравна и проявява странно чувство за хумор. и на някои от нашите очаквания, потвърдени с безброй знаци и "доказателства" - реални и/или интуитивни, най-неочаквано се изплезва. и ни оставя сами да се погрижим да си "направим смисъл" и да разберем къде е смешното, докато тя ни сочи с пръст и се залива от смях.