накуп

минава полунощ отдавна.
най-доброто време за... няколко неща накуп
*
това е моят университет, a програмата, в която аз уча, е оrganizational change management.
*
купчината книги на снимката с лошо качество, представлява една малка част от четивата ми за този семестър.
чудни четива, забавлявам се искрено с тях, но понякога и те с мен.. ;)
скоростта ми на четене и нивото на разбиране (с възможност за възпроизвеждане, анализ и пр.) се повишава с всеки изминал ден. което е добра новина. очаква се след две години да съм мноооого по-умна ;)

поради тази купчина и другите "невидими" като нея, прекарвам една значителна част от времето си в.. една читалня.. тук не се говори и не звънят телефони. доста често има хора, които подремват.. по това се разпознава спокойствието на тази зала.. макар че нюйоркчани масово спят (понякога плетат, гримират се, закусват, вечерят и др.) в метрото, което за мен все още е загадка.. предвид публичността на мястото.. все си мисля, че в съня си сме беззащитни, но както и да е.

моят университет е едно особено място, защото събира под едно "крило" осем различни висши училища. има си, например, училище по мениджмънт (моето), дизайн, класическа музика, джаз, социални изследвания и др. получава се любопитно съчетание от арт и социално отговорен мениджмънт... събира, също така, изключително пъстри хора... сред големите имена, които са преподавали тук, ще спомена само трима мои любимци: Хана Арент, Маргарет Мийд и Ерих Фром.

толкова училище засега.

*
друго на купчината.

вчера ме изненадаха два въпроса.
единият - в магазин за алкохол, където влязохме да изберем вино за домакините... въпросът беше: "от коя държава да вземем?"... видя ми се странен този въпрос.. свикнала съм на "бяло или червено", "от кой район", "коя година", "мерло или каберне"..., но.. от коя държава?!..
избрахме потугалия, заради сладостта и многото топлина в името..

вторият въпрос беше по-рано същия ден:
"нищо не знам за българия.. каква е?"
и тук изведнъж се оказа сложно...
как представяш българия в един от онези small talks, в които имаш горе-долу 3 изречения... какво казваш? гостоприемството? розовото масло? киселото мляко? красивата природа (багерите на рила, супер боровец, мини лас вегас край созопол)..? 45 години стигат? вече сме в европейския съюз? имаме излаз на черно море? пишем на кирилица?

каква е българия? какво е българия?
от вчера не си е тръгнал този въпрос от мен.., извъртяха се в главата ми всичките клишета.. и в нито едно от тях не виждам отговора..

освен това, скоро ми предстои да представям българия в някое от многобройните държавни училища тук.. чудя се какво да им кажа. какво да включа.

вие какво бихте казали?
ако имате възможност да кажете 3 неща за българия на хора, които не знаят нищо за нея, кои ще са тези три неща?
питам сериозно. ако искате, пишете ми и на e-mail.
благодаря предварително.

и.. мисля, че ми е време да ви пожелая лека нощ, че вече отдавна е утре..