изпити, изпитания

през изминалите две седмици преживях две сесии.
една университетска и една житейска.
забавното е, че за нито една от двете все още не знам дали/как съм издържала изпитите.
за някои от тях вероятно ще науча след години.

--

в момента част от учебните ми четива включват, разбира се, много за управление на промяната, но тази седмица една от книгите ни е managing the unexpected - авторите са социални психолози, изключително интересни, просто невероятни.. а аз чета, кимам и отнасям всичко и към себе си.

освен това, една от допълнителните статии за вчера, беше също на karl weick: the collapse of sensemaking in organizations (тук - точно след "the collapse of sensemaking" - получавам гигантско вселенско намигване, на което криво се усмихвам).

ето един цитат от статията (спестявам препратките към други автори):

"minimal organizations [...] are susceptible to sudden losses of meaning, which have been variously described as fundamental surprises, or events that are inconceivable, or incomprehensible. each of these labels points to the low probability that the event could occur, which is why it is meaningless. but these explanations say less about the astonishment of the perceiver, and even less about the perceiver's inability to rebuild some sense of what is happening."

да, the astonished perceiver има сериозни затруднения с това да rebuild some sense of what is happening...

и още един цитат, този път от книгата:

"to have an expectation is to envision something, usually for good reasons, that is reasonably certain to come about. to expect something is to be mentally ready for it. every deliberate action you take is based on assumptions about how the world will react to what you do. [...] expectations provide a significant infrastructure for everyday life. [...] the tricky part is that all of us tend to be awfully generous in what we accept as evidence that our expectations are confirmed. furthermore, we actively seek out evidence that confirms our expectations and avoid evidence that disconfirm them."

мда.
ако нямаме очаквания, казват още авторите, не бихме могли да се движим през света, защото той би ни изглеждал като едно неуправляемо място, в което ние не сме деятели, а потърпевши. така че - очакванията са важни. дават ни ориентири, помагат ни да преминем през несигурността. обаче не трябва да им се предоверяваме. усъмнявайте се в тези очаквания, които най-често се потвърждават, казват karl weick and kathleen sutcliffe.

..
понякога вселената е доста своенравна и проявява странно чувство за хумор. и на някои от нашите очаквания, потвърдени с безброй знаци и "доказателства" - реални и/или интуитивни, най-неочаквано се изплезва. и ни оставя сами да се погрижим да си "направим смисъл" и да разберем къде е смешното, докато тя ни сочи с пръст и се залива от смях.

".."

настигна ме по пощата

Be patient toward all that is unsolved in your heart and try to love the questions themselves like locked rooms and like books that are written in a very foreign language. Do not seek the answers, which cannot be given because you would not be able to live them. And the point is, to live everyting. Live the questions now.
Freely quoted from Rilke.

накуп

минава полунощ отдавна.
най-доброто време за... няколко неща накуп
*
това е моят университет, a програмата, в която аз уча, е оrganizational change management.
*
купчината книги на снимката с лошо качество, представлява една малка част от четивата ми за този семестър.
чудни четива, забавлявам се искрено с тях, но понякога и те с мен.. ;)
скоростта ми на четене и нивото на разбиране (с възможност за възпроизвеждане, анализ и пр.) се повишава с всеки изминал ден. което е добра новина. очаква се след две години да съм мноооого по-умна ;)

поради тази купчина и другите "невидими" като нея, прекарвам една значителна част от времето си в.. една читалня.. тук не се говори и не звънят телефони. доста често има хора, които подремват.. по това се разпознава спокойствието на тази зала.. макар че нюйоркчани масово спят (понякога плетат, гримират се, закусват, вечерят и др.) в метрото, което за мен все още е загадка.. предвид публичността на мястото.. все си мисля, че в съня си сме беззащитни, но както и да е.

моят университет е едно особено място, защото събира под едно "крило" осем различни висши училища. има си, например, училище по мениджмънт (моето), дизайн, класическа музика, джаз, социални изследвания и др. получава се любопитно съчетание от арт и социално отговорен мениджмънт... събира, също така, изключително пъстри хора... сред големите имена, които са преподавали тук, ще спомена само трима мои любимци: Хана Арент, Маргарет Мийд и Ерих Фром.

толкова училище засега.

*
друго на купчината.

вчера ме изненадаха два въпроса.
единият - в магазин за алкохол, където влязохме да изберем вино за домакините... въпросът беше: "от коя държава да вземем?"... видя ми се странен този въпрос.. свикнала съм на "бяло или червено", "от кой район", "коя година", "мерло или каберне"..., но.. от коя държава?!..
избрахме потугалия, заради сладостта и многото топлина в името..

вторият въпрос беше по-рано същия ден:
"нищо не знам за българия.. каква е?"
и тук изведнъж се оказа сложно...
как представяш българия в един от онези small talks, в които имаш горе-долу 3 изречения... какво казваш? гостоприемството? розовото масло? киселото мляко? красивата природа (багерите на рила, супер боровец, мини лас вегас край созопол)..? 45 години стигат? вече сме в европейския съюз? имаме излаз на черно море? пишем на кирилица?

каква е българия? какво е българия?
от вчера не си е тръгнал този въпрос от мен.., извъртяха се в главата ми всичките клишета.. и в нито едно от тях не виждам отговора..

освен това, скоро ми предстои да представям българия в някое от многобройните държавни училища тук.. чудя се какво да им кажа. какво да включа.

вие какво бихте казали?
ако имате възможност да кажете 3 неща за българия на хора, които не знаят нищо за нея, кои ще са тези три неща?
питам сериозно. ако искате, пишете ми и на e-mail.
благодаря предварително.

и.. мисля, че ми е време да ви пожелая лека нощ, че вече отдавна е утре..

?

кога стана.. октомври?!