петък, 20 юни 2008 г.

семейни разговори


когато между хората с години са се трупали неказани неща, те в един момент стават неуправляеми и всичко помитат.

неказаните неща, горчивини, разочарования, обиди и пр. не изчезват, понеже са неказани. напротив. пускат корени. растат. разлистват се.

после като те плесне изневиделица в лицето някой бодлив клон, да се чудиш и маеш откъде те е сполетял.

как да обясниш, че онзи, с когото си говорил, преди този, с когото говориш сега, не е казал нищо подобно и всичко, в което е заподозрян, са най-вече привидения? и, което е по-важното, че тези "привидения" не идват отвън?

Няма коментари: