Въпросът на вечерта - може ли усещането за кухина да бъде триизмерно?..
Също - присетих се за една, струва ми се, диалектна дума от моя край - огелпен. Преди да се подредят, нещата се огелпват, нали? В това да е утехата?
Искаше ми се тази вечер да се прибера, да седна в любимия си фотьойл (въх.. как се пише тази дума), да потъна в ето тази книга .. и много дълго да не мърдам - във физическия смисъл на тази дума. Вместо това се зачетох по блоговете, зарових се в интернетски храсталаци и.. времето ми изтече между пръстите. Поне каквото прочетох да беше хубаво, а то - мрън-мрън и други по-високи степени на недоволство. От известно време насам, като надуша агресия и разните й производни, бързо-бързо гледам да се отдалеча. И още да се отдалеча. "Себесъхранителен съм" беше казал веднъж един приятел.
Кой точно се очаква да се погрижи за мислите в собствената ми глава?
Напоследък толкова много време губя в безцелно тук-там ровене по нет-а, че обмислям дали да не обявя няколкодневен интернетски пост. В къщи де, в офиса няма как. Макар че скоро ще може да е и целодневно.
Иронично, разбира се - пиша за това не къде да е другаде, а в блог.. Което дали се брои за загуба на време.. и в това не съм сигурна. Струва ми се, че тук някъде е един от източниците на колебливостта ми да пиша по-често. Другите? Твърде много неща в последните 2-3 седмици, за които направих каквото можах, а не го усещам като достатъчно.
Още един много близък човек заминава надалеч и задълго.
Още един много близък човек влиза в болница.
Сещам се за един разказ на Георги Господинов - "Божури и незабравки" и пожелавам сила, вяра и смях в неизчерпаеми количества. Изпращам ги по вятъра.
Няма коментари:
Публикуване на коментар