365, 48: Attitude!

върви в комплект с удивителната

ще трябва да си преразгледам отношението, иначе няма да стане

365, 47: пристигане

- в самолета на България Еър стюардесата ме бутна с ръка, за да си направи път да мине, без да е нужно и без да се извини (както биха направили стюардите от всяка друга авиокомпания, с която съм летяла, ако изобщо някога си позволят да пипнат пътник, без той/тя да е припаднал, примерно)
- бях забравила аплодисментите при кацане
- няма тоалетна хартия в тоалетните на българското летище, на новия терминал
- не видях боклука да се събира разделно
- стрелката, упътваща към лентите за получаване на багаж, сочи нагоре, а ескалаторът се движи само надолу
- лентата за багаж е много къса, струпването на хора - огромно, онези, които се втурват за куфарите си, прегазват те и не се извиняват, са много
- на митническия контрол, служителят се сопна на майка ми, която "неправилно" беше разбрала неговото "давай" като "дайте си паспорта", вместо като "можете да минете"
- цигара веднага при потеглянето на колата
- сърдити реплики и клаксони по повод шофьорите наоколо

няма да ми е лесно

365, 46: отпътуване

опаковам едно по едно
първо видимите неща
после невидимите
загъвам внимателно
в мека хартия
и меки мисли
най-чупливите

докато пътувам
наблюдавам разместването
на вътрешните пластове
и не знам
кога ще завършат
сеизмичните процеси
и какви планини
ще поникнат там
където до вчера
са били равнини

из "от другата страна"

365, 45: м.

толкова е хубаво да виждам майка толкова щастлива

365, 44: трева

едно от най-хубавите неща на този свят: да легнеш в огряна от слънце мека ранно-лятна трева

365, 43: хазяи

На 15-ти август 2008-ма година бяхме в Добрич по други поводи и помолих да влезем в църквата Св. Богородица. Аз летях след два дни за пръв път с крайна дестинация Ню Йорк и още не знаех къде ще живея. Струваше ми се невъзможно да си намеря квартира от дистанция или да ми я намери някой друг от неколцината ми съвсем бегли познати в този невъобразим тогава град. Бях изписала десетки е-мейли, за пръв път през живота си си купих скайп кредит и пробвах да звъня на няколко обяви, напразно. Имах голяма бодлива топка страх в стомаха и смътни картини как се примъквам с двата си куфара незнайно накъде.

Когато влязохме в църквата на Св. Дева Мария, се помолих някак да се намери квартира за мен, слънчева и топла, с добри хора..., преди да замина, за да летя с леко сърце. Моля.

Два дни по-късно станах в 4:45 сутринта, за да се приготвя за летището и видях, че съм получила sms от Ц.: Congratulations! Ti si proud sobstvenik na sluncheva kvartira s hazai ot Peru! Следваха още детайли за разположение и метро-станции, а аз вече подскачах около куфарите. Звучеше ми още по-невероятно, защото с Ц. се познавахме от около месец и се бяхме виждали точно веднъж, а тя дори беше предплатила моята квартира със собствени пари. Освен това, тя самата беше пристигнала в Ню Йорк само 10-тина дни преди това.

Когато много часове по-късно и вече през океана подписвах договора, ах-нах наум, виждайки името на хазяйката ми. Maria Angeles.

Днес закусвахме с тях в стария ми квартал - Дани и Мария Ангелови ;), които в продължение на малко повече от година се грижеха за мен все едно им бях родна дъщеря. С тяхното семейство (братя, пораснали деца, внуци и други роднини и приятели) бях на първата си Коледа и на втория си Великден - като част от семейството. Когато за пръв път пътувах за България, Дани ме закара, а после и посрещна от летището. А Мария дойде с мен една незабравима октомврийска нощ до Бърза помощ и ме чака до 2 сутринта. И ме научи как се ползват обществените перални ;)

Иска ми се винаги да помня как Дани ме посреща с цялата бодрост на света (все едно не работи на трите места, на които работи, и не кара само нощни смени, цяла седмица, без почивен ден): How are you, young lady? И как Мария ми слага от пилешката супа, която е сготвила специално за внуците си, в първата ми вечер в Ню Йорк, когато още нямах собствена дори щипка сол.

365, 42: пикник

Преди две седмици организирах пикник за довиждане (за днес), но прогнозата беше за дъжд и студено... и Б. предложи да го направим у тях. Много неочаквано, много мило предложение, като се има предвид, че той не ми е особено близък. И изобщо - изминалата седмица, или може би да кажа - изминалите месеци.. бяха пълни с хора, които правеха към мен и към най-близките ми щедри жестове...

365, 41: тога

и шапка с пискюл. Това носих преди два дни по случай завършването. Много особено, малко като на филм. Поглеждах се и си казвах "аз съм облечена в това и наистина съм тук" и все пак.

365, 40: stress

[от брошура на университетския здравен център, където днес се озовах ненaдейно, придружавайки треперещата J.]

the signs of stress in college:

- problems eating or sleeping
- increased use of alcohol or other drugs
- increased boredom and fatigue; a general sense of "the blahs"
- problem making decisions; increased procrastination
- being anxious and confused over unimportant events
- inability to concentrate, pay attention, or get organized
- weakness, dizziness, and shortness of breath; "anxiety attacks"
- persistent hostile or angry feelings; increased frustration with minor annoyances
- putting yourself or others at risk through risky behavior (such as driving too fast, vandalizing property, or practicing unsafe sex)
- friends repeatedly tell you that you seem stressed out
- difficulty sleeping, oversleeping, nightmares
- overpowering urges to cry or run away
- changes in exercise habits
- frequent head, back, or muscle aches, or tightness in the stomach
- frequent indigestion, diarrhea, or urination
- frequent cold and infections
- frequent accidents and minor injuries

365, 39: обещаната

преди два дни история за добрите и лошите новини. От книгата на Benjamin & Rosamund Zander The Art of Possibility.

A young man goes to see his rabbi. "Rabbi," he asks, "you told us a story - something to do with praise?" The rabbi responds, "Yes, it is thus: when you get some good news, you thank the Lord, and when you get some bad news, you praise the Lord." "Of course," replies the man, "I should have remembered. But Rabbi, how do you actually know which is the good news and which is the bad news?" The rabbi smiles. "You are wise, my son. So just to be on the safe side, always thank the Lord."

:)

p.s. а, така като гледам, другата седмица ще има вместо седем две думи.. и те са "final" и "exams"..

365, 38: заслужава

Преди си мислех, че не заслужавам всичките тези добри неща, които хората правят за мен. От известно време насам си мисля, че си заслужава за всяка една добрина и аз да направя по нещо подобно за някой друг.

Тази вечер списъкът набъбна.

365, 37: овца

[по симпатичния коментар на Aоzora към предишния пост.. ;)]

в картинката е, но много й се спи

365, 36: огромен

ден огромен като седмица
и една история за добрите и лошите новини, която ще напиша утре, сега имам още една купчина неща за свършване

365, 35: Gladwell

Прочетох преди седмица-две The Tipping Point на Malcolm Gladwell и е време да я върна на J. Усещам се, че е от книгите, които бих искала да имам. Нали съм книгоманка, с книги, с които сме се харесали, трудно се разделям.

Искаше ми се някои от идеите да си запиша, но ми се иска също и сън... така че само две-три малки неща. А да - и умуването ми над въпроса какво ли е да живееш целия си живот с фамилията Gladwell - хем доволен и щастлив (glad), хем добре (well)? ;)

Няколко неща, съвсем не от най-съществените за книгата:
- Когато двама души разговарят, техните гласове (тоналност, плътност) се балансират; но също и жестовете, и мимиките им. Все едно се оглеждат един в друг и същевременно танцуват. С някои хора се получава много лесно, с други - никак. Това важи и за емоциите също - емоциите са заразни. Когато се усмихнеш на някого и той/тя ти се усмихне в отговор - можеш да им предадеш (да ги "заразиш") със своята радост. T.e. емоциите могат да идват и отвън-навътре, не само отвътре-навън.
- Силата на контекста. Контекстът, в който сме, влияе на мислите и действията ни. Gladwell цитира впечатляващ експеримент с хора, които доброволстват да бъдат "затворници" за 2 седмици в пригодени за целите на експеримента помещения. Експериментът е прекратен след 6 дни заради неочакваната жестокост и агресия на участниците, всичките внимателно подбрани и психически стабилни (в нормалните си контексти) хора. Другият му пример е с престъпността в Ню Йорк през 90-те години на ХХв. - как колкото повече "контекстът" е заразен с нея, толкова по-вероятно е хората да постъпват съответно (да носиш оръжие и да стреляш е някак си "ок"). И как "повратната точка" е постигната с поддържане на изрядна чистота и ред, внимание към детайлите (популярната тук теория на счупените прозорци) и постоянно, понякога еженощно пребоядисване на всяка стена или мотриса на метрото, изписани с графити. А докато го четях, аз си мислех за себе си в различни "контексти". И как мога да потвърдя от личен опит, че е прав ;)

мм. спирам и си лягам.
лека нощ.

късен p.s. (16 май)
върнах книгата и не ми остана време да си допиша.., но намерих ето тук едно сбито резюме: http://www.shearonforschools.com/tipping_point.htm

365, 34: шарен

Много шарен понеделник, много.

Порой, от който се събуждам в 6 и се приспивам пак за малко, бавен влак, забравила съм всичко, усещам се, има време - попълвам документите, припомням си, тичам, рентгенови снимки, макети на гръбначни стълбове, още гръбначни стълбове, студено, студено - лятото американците живеят и работят в хладилници, Х. се обажда два пъти от мое име, че закъснявам, най-сетне се срещам с най-първия и най-любим професор, с който се запознах тук (някой ден ще разкажа за Ед), той подписва, помни всичко важно и ми стисва ръката, случайно срещам Е. по-рано от уговореното и се разделям (с неохота) с четири от книгите си, още офис, хубави думи отвсякъде, после Barnes and Noble, Б. се появява, вдетиняваме се, Изабел Алиенде казва, че когато пише горещи любовни сцени си мисли за Антонио Бандерас :), много земна, много просторна, аз се присещам, че в първия си месец тук бях в същата тази книжарница и видях и чух Пол Остър, сама, в последния ми месец тук виждам и чувам Изабел Алиенде с приятели, кръг се описва, жената зад мен иска да я снимам, докато си взема автограф, ако ми прати снимка, както обеща, ще добавя.. и подарък със слънчева корица, от Д. основно замесена и в Пол Остър, и в Изабел Алиенде.. благодаря!

365, 33: life

Наскоро един приятел беше качил на фейсбук поредица от снимки на едни и същи минзухари. 16 снимки, в 16 поредни дни. Беше нарекъл албума "Crocus Life" - животът на минзухара (или може би по-скоро минзухарски живот;). Първата снимка е с полу-разпукнали се цветове. Пoследната - с опадали цветчета и увяхнали листа. 16 дни живот.

Присетих се за това днес в Ботаническата градина в Бруклин. Отидохме в гранично време - черешите и лалетата бяха прецъфтели, розите още не бяха цъфнали, и пак беше изобилие от зеленина и цветове. Имаше съответствия на всяка от 16-те снимки живот. Природата си знае, пролетта също. Няма празнини между кадрите.

365, 32: Broadway

Бях свикнала вече с мисълта, че няма да видя мюзикъл на Бродуей при този ми престой в Америка. А тази вечер моята приятелка италианка, същата, с която в една нощ през февруари тази година, съвсем независимо една от друга и без видима причина, си бяхме припомнили "Десет малки негърчета" на Агата Кристи.. та, същата тази приятелка, която сега е за седмица в Ню Йорк по работа, ми подари West Side Story.
По случай завършването ти, каза.