събота, 29 ноември 2008 г.

едно нещо, за което сме благодарни


ден на благодарността, преди да замина, всички ме "подготвяха" за, разбира се, храната. задължителните пуйка, плънка, сладко от червени боровинки, сладки картофи, картофено пюре, царевично пюре, squash (което е вид солено ястие с тиква), пай (няколко вида), и още. и наистина - храната беше чудесна. къщата започна да се пълни с хора, масата с - блюда, всеки от гостите се е погрижил за нещо, според както са се разпределили.

но мен много повече от храната ме впечатлиха радостта да са заедно, смеховете и закачките,
малките и големи семейни традиции. способността им да се пошегуват с всичко, най-вече със себе си...

енергията в тази къща беше вълшебна.

къща в гората, пред прозореца ми първата сутрин - катеричка. там тримата братя са отраснали, майката още живее, цялото семейство и всички роднини се събират за деня на благодарността.

преди да започне празничния обяд, всички бяха в голямата всекидневна, прави, хванати за ръце.
всеки да каже по едно нещо, за което е благодарен...
..

по пътя обратно в автобуса се сетих за едно изречение от хазарския речник на милорад павич, цитирам по памет: ..и от ниско прелетялата радост, високо излетяла тъга..

2 коментара:

Рос каза...

Краят ти потвърждава правилото, че много хубаво не е на хубаво. Освен ако тъгата е толкова високо излетяла, че не е успяла да те перне с крилце.

Галина Николова каза...

..моето "едно нещо", за което съм благодарна, беше и още е, че това семейство сподели празника си с мен, че имах възможност да съм там, да съм част от тъкмо този ден на благодарността.. по тъкмо този начин, в тъкмо този момент от моя живот..
--
радостта и тъгата, както и всички други чувства, дори онези, за които нямаме дума.., за мен са сигурен знак, че съм жива ;) истински жива и цялата в настоящето :)
--
колкото до поговорките, смятам, че много български поговорки са изначално сбъркани.
убедена съм, например, че скромността грози човека. както и че много хубаво Е на хубаво :)

моята лична поговорка е: дотук добре, нататък още по-прекрасно :)
--
благодаря ти, Рос, че сподели какво мислиш.. така аз най-сетне формулирах някои свои неща.. в думи. сложих ги наяве и за себе си :)