докато се огледам - преполови...
първата му седмица беше голяма, колкото месец... искаше ми се по-овреме да кача снимки и да разкажа,.. но много други неща ме отвлякоха..
ето сега.
вече премина, но в нощта на 4-ти ноември, еуфорията беше неописуема... беше като на нова година.. и повече даже... снимките ми са с лошо качество, обаче не съм сигурна дали е поради нощта и камерата на телефона.. или поради невероятната енергия, която струеше отвсякъде...
тези две са на union square. аз бях като залепена с магнит и не ми се тръгваше.
освен всичко друго, в същата тази първа ноемврийска седмица, се регистрирах за втория семестър, подадох документи и получих заветния social security number, написах две курсови работи, започнах един групов проект (който през носа ми излиза), бях на официално събитие на Фулбрайт, озовах се на чудно литературно четене, благодарение на случайно мярнат постинг във facebook, написах препоръка за една доброволка, получих оценките си от междинната сесия, бях на един workshop за кариерно развитие, от който ми се замая главата, минах на бегом през central park, после - в неделя - отидох за повече...
напълних си джобовете с есен най-после, че тя в града е почти невидима...
на връщане от парка попаднахме на една църква, в която в неделя вечер свирят джаз, както се оказа ;)... влязохме да послушаме, накрая - като представяха музикантите, чух българско име... трепнах, отидох... are you bulgarian by any chance? yes, i am, why?... и ето така се запознах с един български музикант :)
чудна неделя беше...
а сега е вече петък, в понеделник се качих на въртележката, с отскок и още се возя...
Няма коментари:
Публикуване на коментар