вчера завършихме един групов проект - написахме, предадохме, презентирахме и всичко. и аз си взех "почивен ден".., че групата, с която прекарах една значителна част от миналата седмица, както и от съботата и неделята, и после две цели нощи писах.., малко множко ми дойде ;)
*
днес бях отново в китайския квартал - в онзи същия фризьорски салон.. в който днес хартиените огнени дракони бяха щедро гарнирани с коледни песни.. ;) а фризьорката ме беше запомнила какво искам от преди повече от месец.., даже използва думите, с които аз тогава го описах.. искрено се впечатлих. там е постоянна върволица, как се помни по този начин?!
*
днес, също така, посветих 4 часа на издирване на офиса на една авио компания. прилежно намерих адреса им в интернет, оказа се в част на манхатън, в която никога не съм била. въоръжих се с разпечатка на съответното парче от картата... и тръгнах. тук ми се ще да вметна две неща. 1) за мен картите са като стихотворения на език, от който разбирам 10-тина думи. тук-там мога да скалъпя по някое просто изречение, но като цяло.. чета, чета... обръщам листа надолу с главата и пак чета, чета.. и все лабиринт и загадка. 2) една голяма част от манхатън е тъкмо като за мен: успоредни улици, номерирани, подредени по възходящ ред, пресечени от перпендикулярни авенюта, номерирани и подредени по възходящ ред. да, ама една друга част от манхатън хич не е така. там са гъсто расли храсталаци от улици и улички. познайте сега в коя част ми се падаше на мен да ходя днес. ;)
та, така. въоръжена със стихотворение на чужд език, вървях, оглеждах се. насам-натам. вадих картата 167 пъти от джоба си.., което свърши работа на една девойка, която ме видяла, че имам карта, та помоли да погледне как да стигне до нейното си място ;). най-накрая и аз стигнах. много бях горда със себе си. пазачът на входа ми каза, че, да, били са моите авио-превозвачи на този адрес. ама са се преместили в кънектикът преди има-няма 15 години. 4 часа и 15 години ме деляха от тях, много гот. ще трябва да ги намеря другояче.
ако не друго, поне намерих река хъдсън ;) като видях голямото неочаквано "празно" пространство в края на улицата, не се сдържах, и въпреки мразовитото, отидох да видя какво е. река се оказа, съвсем истинска :) снимах я даже. малко вече се мръкваше, затова има улична лампа вместо луна.
*
на връщане пресметнах, че средно на ден прекарвам близо 2 часа в метрото. което по тукашните стандарти май е съвсем добре даже. да, ама това прави между 10 и 14 часа седмично. под земята. един цял "буден" ден... после се чудя къде ми изчезва времето.. вече поне мога да чета в метрото (в началото само се кокорех и се взирах да разпозная къде съм). сега съм полу-интуитивна - чета/пиша и като ми наближи време да слизам - вдигам глава да погледна.
*
вече седмица, че и повече, в главата ми се върти една песен от филма "мръсни танци". не знам от къде се появи, защо ми гостува и кога ще си тръгне. забавлява ме. намерих я в youtube. ето я.
има и една друга песен, която е от по-отдавна. мине, не мине ден-два и си я тананикам. забавното е, че не знам коя е. не мога да се сетя. имам мелодия, нямам думи, нито спомен. един приятел каза, че най-вероятно все още ми предстои да я чуя, затова пък дотогава мога да си измисля какъвто текст си искам ;)
*
другото, което сметнах днес, е че миналата седмица е започнал 4-тия ми месец тук, а до края на семестъра остават 4-ри седмици, 2 групови и 5 индивидуални проекта, и 3 финални изпита.
и 1 ден на благодарността, сега, в четвъртък :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар