ден на благодарността, преди да замина, всички ме "подготвяха" за, разбира се, храната. задължителните пуйка, плънка, сладко от червени боровинки, сладки картофи, картофено пюре, царевично пюре, squash (което е вид солено ястие с тиква), пай (няколко вида), и още. и наистина - храната беше чудесна. къщата започна да се пълни с хора, масата с - блюда, всеки от гостите се е погрижил за нещо, според както са се разпределили.
но мен много повече от храната ме впечатлиха радостта да са заедно, смеховете и закачките, малките и големи семейни традиции. способността им да се пошегуват с всичко, най-вече със себе си...
енергията в тази къща беше вълшебна.
къща в гората, пред прозореца ми първата сутрин - катеричка. там тримата братя са отраснали, майката още живее, цялото семейство и всички роднини се събират за деня на благодарността.
преди да започне празничния обяд, всички бяха в голямата всекидневна, прави, хванати за ръце.
всеки да каже по едно нещо, за което е благодарен...
..
по пътя обратно в автобуса се сетих за едно изречение от хазарския речник на милорад павич, цитирам по памет: ..и от ниско прелетялата радост, високо излетяла тъга..
вчера завършихме един групов проект - написахме, предадохме, презентирахме и всичко. и аз си взех "почивен ден".., че групата, с която прекарах една значителна част от миналата седмица, както и от съботата и неделята, и после две цели нощи писах.., малко множко ми дойде ;)
*
днес бях отново в китайския квартал - в онзи същия фризьорски салон.. в който днес хартиените огнени дракони бяха щедро гарнирани с коледни песни.. ;) а фризьорката ме беше запомнила какво искам от преди повече от месец.., даже използва думите, с които аз тогава го описах.. искрено се впечатлих. там е постоянна върволица, как се помни по този начин?!
*
днес, също така, посветих 4 часа на издирване на офиса на една авио компания. прилежно намерих адреса им в интернет, оказа се в част на манхатън, в която никога не съм била. въоръжих се с разпечатка на съответното парче от картата... и тръгнах. тук ми се ще да вметна две неща. 1) за мен картите са като стихотворения на език, от който разбирам 10-тина думи. тук-там мога да скалъпя по някое просто изречение, но като цяло.. чета, чета... обръщам листа надолу с главата и пак чета, чета.. и все лабиринт и загадка. 2) една голяма част от манхатън е тъкмо като за мен: успоредни улици, номерирани, подредени по възходящ ред, пресечени от перпендикулярни авенюта, номерирани и подредени по възходящ ред. да, ама една друга част от манхатън хич не е така. там са гъсто расли храсталаци от улици и улички. познайте сега в коя част ми се падаше на мен да ходя днес. ;)
та, така. въоръжена със стихотворение на чужд език, вървях, оглеждах се. насам-натам. вадих картата 167 пъти от джоба си.., което свърши работа на една девойка, която ме видяла, че имам карта, та помоли да погледне как да стигне до нейното си място ;). най-накрая и аз стигнах. много бях горда със себе си. пазачът на входа ми каза, че, да, били са моите авио-превозвачи на този адрес. ама са се преместили в кънектикът преди има-няма 15 години. 4 часа и 15 години ме деляха от тях, много гот. ще трябва да ги намеря другояче.
ако не друго, поне намерих река хъдсън ;) като видях голямото неочаквано "празно" пространство в края на улицата, не се сдържах, и въпреки мразовитото, отидох да видя какво е. река се оказа, съвсем истинска :) снимах я даже. малко вече се мръкваше, затова има улична лампа вместо луна.
*
на връщане пресметнах, че средно на ден прекарвам близо 2 часа в метрото. което по тукашните стандарти май е съвсем добре даже. да, ама това прави между 10 и 14 часа седмично. под земята. един цял "буден" ден... после се чудя къде ми изчезва времето.. вече поне мога да чета в метрото (в началото само се кокорех и се взирах да разпозная къде съм). сега съм полу-интуитивна - чета/пиша и като ми наближи време да слизам - вдигам глава да погледна.
*
вече седмица, че и повече, в главата ми се върти една песен от филма "мръсни танци". не знам от къде се появи, защо ми гостува и кога ще си тръгне. забавлява ме. намерих я в youtube. ето я.
има и една друга песен, която е от по-отдавна. мине, не мине ден-два и си я тананикам. забавното е, че не знам коя е. не мога да се сетя. имам мелодия, нямам думи, нито спомен. един приятел каза, че най-вероятно все още ми предстои да я чуя, затова пък дотогава мога да си измисля какъвто текст си искам ;)
*
другото, което сметнах днес, е че миналата седмица е започнал 4-тия ми месец тук, а до края на семестъра остават 4-ри седмици, 2 групови и 5 индивидуални проекта, и 3 финални изпита.
и 1 ден на благодарността, сега, в четвъртък :)
покрай предишния ми изключително съдържателен пост ;), вчера гледах.. Закуска в Тифани. за първи път. така ме зарадва :) с много, но най-вече - с идеята да прекараш един цял ден, правейки неща, които никога не си правил преди..
от снощи си мисля за нещата напоследък, които никога преди.., ама такива, които са били.. "избежни" (не като - да открия как да се прибера с метрото посреднощ, след като моят влак - единственият, който към момента знаех - не върви; или да напиша курсова работа на английски за 3 часа и половина, защото това е всичкото време, с което разполагам за целта).. а от "другите".. като например - да заспя на септемврийско слънце в парк, да танцувам на покрив, да прегърна случаен човек, носещ надпис "free hugs".. такива разни.
и също си мисля.. какво бих искала да направя, което не съм до сега?
закусва ми се баничка с боза
ноември отхвърча като ято подплашени гълъби...
докато се огледам - преполови...
първата му седмица беше голяма, колкото месец... искаше ми се по-овреме да кача снимки и да разкажа,.. но много други неща ме отвлякоха..
ето сега.
вече премина, но в нощта на 4-ти ноември, еуфорията беше неописуема... беше като на нова година.. и повече даже... снимките ми са с лошо качество, обаче не съм сигурна дали е поради нощта и камерата на телефона.. или поради невероятната енергия, която струеше отвсякъде...
тези две са на union square. аз бях като залепена с магнит и не ми се тръгваше.
освен всичко друго, в същата тази първа ноемврийска седмица, се регистрирах за втория семестър, подадох документи и получих заветния social security number, написах две курсови работи, започнах един групов проект (който през носа ми излиза), бях на официално събитие на Фулбрайт, озовах се на чудно литературно четене, благодарение на случайно мярнат постинг във facebook, написах препоръка за една доброволка, получих оценките си от междинната сесия, бях на един workshop за кариерно развитие, от който ми се замая главата, минах на бегом през central park, после - в неделя - отидох за повече...
напълних си джобовете с есен най-после, че тя в града е почти невидима...
на връщане от парка попаднахме на една църква, в която в неделя вечер свирят джаз, както се оказа ;)... влязохме да послушаме, накрая - като представяха музикантите, чух българско име... трепнах, отидох... are you bulgarian by any chance? yes, i am, why?... и ето така се запознах с един български музикант :)
чудна неделя беше...
а сега е вече петък, в понеделник се качих на въртележката, с отскок и още се возя...
снощи бях френска магьосница. с островърха шапка и магическа пръчка, както си му е реда. извървях halloween-ския парад по 6-то авеню.
ако ми пратят снимки, ще сложа и тук. с телефона в тъмното не се получиха никак и след първите 2-3 се отказах. a имаше за снимане.. и още как! беше невероятно сборище на цветове и звуци. не съм виждала нищо подобно, не знам на какво да го оприлича.
най-забавно ми беше как още от късен следобед по улиците започнаха да се разхождат хора, изглеждащи по всякакви причудливи начини.
има особен чар в това да си дегизиран и почти неразпознаваем... :)
на връщане, един случаен човек ме заговори:
- can you do magic?, попита.
- yes i can, казах аз ;)
