сряда, 23 април 2008 г.

ричард бротиган, любовно стихотворение

Толкова е хубаво
да станеш сутрин
съвсем сам
и да не трябва да казваш на някого,
че го обичаш,
когато не го обичаш
вече.




* и още от Richard Brautigan

3 коментара:

Niky каза...

Ех, и други така казват, наситени... А колко е хубаво да се събудиш сутринта на топло, гладен и, докато се усетиш, вече си излязъл от пещерата и си отишъл до храста с узрели малини. :)

Галя каза...

;)не знам за пещера, ама си мечтая за палатка на планинска поляна.. и изгреви за събуждане.

Анонимен каза...

ей, ама какво любовно стихотворение!...