снощи
..бях главен участник в урок по създаване на e-mail, прикачване на файлове и компресиране на снимки.. по skype. През няколко държави и с оскъдна часова разлика.
Толкова е странно като те тупне по рамото едно такова, например: приемаш за даденост, а?! лесно било?! говориш с думи, които смяташ за общосподелени?! разбирането ти е в кърпа вързано?! ха!
Нищо подобно. Изведнъж откриваш какви дълги последователности от действия се крият зад гърбовете на неща, които извършваш без да се замисляш, почти механично. За пореден път: това, че нещо е много лесно за теб, не го прави също толкова лесно за някой друг.
днес
..се въодушевих за нещо, намерено по интернет, споделих го с много хора, увлякох и тях. Размечтахме се. Обадих се на телефона за контакт. Отговориха ми, че фирмата се е разпаднала преди близо година. Няма ги вече. Съжаляват. Има ги в интернет, но ги няма в реалността, която обитаваме телесно. На кое да вярва човек? Кой знае каква колония от виртуални призраци се е навъдила. Извиних се на всички. От чие име?!
довечера
..още не се е случило. Струва ми се ту близо, ту далеч. Не знам как да го очаквам. Като че ли твърде много минало има в мрачините.
сега
..по памет, стихотворение на Теодора Куцарова от "Път където го няма"
все едно очаквам някой
който вече е дошъл
и мисля как да го накарам да остане
когато вече си е тръгнал
пп. за мен си: това е стихотворение отдавнашно. после пренаписах "желанието". да не забравям.
Няма коментари:
Публикуване на коментар