уж тук, ама не съвсем

Въпросът на вечерта - може ли усещането за кухина да бъде триизмерно?..
Също - присетих се за една, струва ми се, диалектна дума от моя край - огелпен. Преди да се подредят, нещата се огелпват, нали? В това да е утехата?

Искаше ми се тази вечер да се прибера, да седна в любимия си фотьойл (въх.. как се пише тази дума), да потъна в ето тази книга .. и много дълго да не мърдам - във физическия смисъл на тази дума. Вместо това се зачетох по блоговете, зарових се в интернетски храсталаци и.. времето ми изтече между пръстите. Поне каквото прочетох да беше хубаво, а то - мрън-мрън и други по-високи степени на недоволство. От известно време насам, като надуша агресия и разните й производни, бързо-бързо гледам да се отдалеча. И още да се отдалеча. "Себесъхранителен съм" беше казал веднъж един приятел.

Кой точно се очаква да се погрижи за мислите в собствената ми глава?

Напоследък толкова много време губя в безцелно тук-там ровене по нет-а, че обмислям дали да не обявя няколкодневен интернетски пост. В къщи де, в офиса няма как. Макар че скоро ще може да е и целодневно.

Иронично, разбира се - пиша за това не къде да е другаде, а в блог.. Което дали се брои за загуба на време.. и в това не съм сигурна. Струва ми се, че тук някъде е един от източниците на колебливостта ми да пиша по-често. Другите? Твърде много неща в последните 2-3 седмици, за които направих каквото можах, а не го усещам като достатъчно.

Още един много близък човек заминава надалеч и задълго.
Още един много близък човек влиза в болница.

Сещам се за един разказ на Георги Господинов - "Божури и незабравки" и пожелавам сила, вяра и смях в неизчерпаеми количества. Изпращам ги по вятъра.

поздрав :)

"Настъпва нощ - каза той - и скоро ще завали. Не зная много за делата, извършени от Давид, и дали те всъщност са били велики. Да си призная искрено, и за псалмите му не зная вече много. Не бих искал да кажа нищо срещу тях, но че животът не е просто игра, не е в състояние да ми докаже никакъв Давид. Тъкмо това е той, животът, когато е красив и щастлив - една игра. Естествено, от него може да се направи всичко друго - да се превърне в дълг или във война, или в затвор, но така няма да стане по-хубав. Довиждане, беше ми приятно."

Херман Хесе, "Пътуване към Изтока"

[и още едно изречение, пак оттам]

"Формата на изпитанието е свободно избираема."

;)

контрасти

това са кориците на два поредни броя на сп. Newsweek от последните няколко седмици.
глад и яхти.

време за четене

този петък, 6-ти юни, галерия "Дебют", бул "В. Левски" 62

*а снимката е от тук някъде

късен 6-то-юнски p.s.

Светкавици. Гръмотевици. Градушка. Порой. Задръствания. Препятствия.

Благодаря двойно! :) на всички, които дойдохте, въпреки думите по-горе... Напълнихте ми душата.

липите нацъфтяха!

[наред с акациите, липите са другите ми любими цъфтящи дървета..]

--

Когато много силно мислиш за нещо.., като че ли сетивата ти са по-изострени.. а може би по-отворени? И повече виждаш, повече откриваш. А също и някои други глаголи ;)

Три неща по реда на появата им:

1. "Помненето и подреждането разхубавяват" - думи на Диана Иванова в Капитал Light от преди много време.
2. "Игра на стъклени перли" и "Пътуване към Изтока" на Херман Хесе - и двете в Пловдив, след дълги издирвания по-наблизо... "Пътуването.." - от последната, наполовина раздигната и вече почти затворена сергия на жената с бистрия поглед.
3. Ето тази статия от последния брой на HBS Working Knowledge - за щастието да даваш.

Всяко едно от тези три е много повече, отколкото би могло отвън да се види, от буквалното пък - най-вече.

"Вие сте толкова мрачен и толкова припрян - каза той успокояващо, - не е хубаво, това изкривява лицето и разболява човека. Би трябвало да вървим съвсем бавно, така се успокояваш чудесно."
Х. Хесе, Пътуване към Изтока