петък, 15 ноември 2013 г.

за писането и четенето на поезия

(намерих си това.. публикувано преди време в Литературен вестник.., зарадвах му се)

Когато пиша:
Поезията е сетиво. Още едно, с което съм дарена. Помага ми да разбера, когато и където другите сетива не стигат. Прави границата между реалността и невидимото прозирна – мога да надникна. Прави възможно изговарянето на неща, които иначе не бих. Прави ме за себе си по-близка, по-мъдра.

Когато чета:
Трябва да е лично, да ми говори, иначе ме отегчава. Да прочета стихотворение, после да го нося със себе си на лист или в книга, да ми е всред другите ежедневни неща.


Сетиво и хляб. Така я разбирам аз поезията.

4 коментара:

Unknown каза...

Здравейте!
"Поезията е сетиво.Сетиво и хляб. Така я разбирам аз поезията.Трябва да е лично, да ми говори, иначе ме отегчава."
Това всичко ми харвсва разбира се ужасно много. Дава ми повод да ви попитам, вие ли живеете сега от две седмици временно в Бавария или имате двойница Николова Галина, която е там???
Ангел Стамов, има ме във Фейсбук.

Галина Николова каза...

Има по света много Галини Николови, аз съм си в София :)

Marta каза...

Сетиво е. И хляб за птиците, за душите.

За мен е цветното ми прозорче. Когато погледна през него светът се усмихва, искри.

Галина Николова каза...

Пожелавам ви цветни прозорчета към много искрящи светове, Марта! :)