(намерих си това.. публикувано преди време в Литературен вестник.., зарадвах му се)
Когато пиша:
Поезията е
сетиво. Още едно, с което съм дарена. Помага ми да разбера, когато и където
другите сетива не стигат. Прави границата между реалността и невидимото
прозирна – мога да надникна. Прави възможно изговарянето на неща, които иначе
не бих. Прави ме за себе си по-близка, по-мъдра.
Когато чета:
Трябва да е
лично, да ми говори, иначе ме отегчава. Да прочета стихотворение, после да го
нося със себе си на лист или в книга, да ми е всред другите ежедневни неща.
Сетиво и хляб.
Така я разбирам аз поезията.
4 коментара:
Здравейте!
"Поезията е сетиво.Сетиво и хляб. Така я разбирам аз поезията.Трябва да е лично, да ми говори, иначе ме отегчава."
Това всичко ми харвсва разбира се ужасно много. Дава ми повод да ви попитам, вие ли живеете сега от две седмици временно в Бавария или имате двойница Николова Галина, която е там???
Ангел Стамов, има ме във Фейсбук.
Има по света много Галини Николови, аз съм си в София :)
Сетиво е. И хляб за птиците, за душите.
За мен е цветното ми прозорче. Когато погледна през него светът се усмихва, искри.
Пожелавам ви цветни прозорчета към много искрящи светове, Марта! :)
Публикуване на коментар