Тази вечер, най-ненадейно, се озовах в зала България.. на концерт на Бетховен..(благодаря!). През първата част денят-от-преди-това още не ме беше пуснал.. и изведнъж дойде антракта и аз се сетих за едно друго време и: "enjoy it now, while it IS".. и после бях там с цялото си тяло, до дълбокото на ушите.
А се забавлявах и допълнително, защото се сетих как в събота гледах "Великата тайна на водата".. И там молекулите на водата, която беше "слушала" Бетховен, бяха красиви, сияйни и симетрични.. и се питах как ли изглеждат водните молекули в мен, т.е. близо 2/3 от тялото ми, след почти два часа най-пълнокръвен Бетховен? ;)
После се прибрах, отворих напосоки една от книгите, които чета в момента, и попаднах на страница, на която авторът цитира Камю:
"Истинската щедрост към бъдещето се състои в това да отдадем всичко на настоящето."
Няма коментари:
Публикуване на коментар