Подавам писмото, в което първо написах възмущението си, после избърсах гнева и го написах пак, и очаквам да ми подадат в отговор картончето с входящия номер.
Вместо това жената зачита писмото, вдига вежди, намръщва се, поглежда ме. Прочита името ми на глас и пита: Това вие ли сте?
Отговорът, който ми хрумна и може би беше най-истински тогава, беше "Не знам". Може ли името да те замества целия? А да те изчерпва? Но не беше време за такъв тип питания. Рискувах да не получа картончето. А пък ми беше важно. Все пак гражданската ми позиция трябваше да бъде "завходена" (безумна дума), за да й се чуе гласа.
Казвам: Да, аз съм.
--
Броенето започна на 19-ти февруари. 19, 20, 21. 14-те дни намаляват. Отговор дали ще дойде, все още е мистерия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар