2008-ма

по горе-долу това време миналата година попълвах въпросника, който пускам тук. намерих го в един друг блог на един друг език. отне ми повече време и много повече мислене, отколкото го очаквах. но си заслужаваше всяка минута. ето го:

1. Какво направихте през 2008-ма, което не сте правили никога преди?
2. Спазихте ли своите минало-новогодишни обещания? Обещахте ли си нещо за тази година?
3. На някой ваш близък да му се е родило дете?
4. Има ли ваш близък, който е починал през годината?
5. Кои държави посетихте? Кои интересни места?
6. Какво ви се иска да имате през 2009-та, което нямахте през 2008-ма?
7. Какви дати от 2008-ма ще останат „гравирани” в паметта ви и защо?
8. Кое беше най-голямото ви постижение през 2008-ма?
9. Кой беше най-големият ви провал?
10. Страдахте ли от някаква болест или нараняване?
11. Кое беше най-хубавото нещо, което си купихте?
12. Къде отидоха най-много от парите ви?
13. За какво се ентусиазирахте/развълнувахте най-силно?
14. Коя песен винаги ще ви напомня за 2008-ма?
15. В сравнение с предишната година (2007-ма), през тази вие сте:
- По-възрастен или по-мъдър?
- По-слаб или по-дебел?
- По-богат или по-беден?
16. Какво ви се иска да бяхте правили повече?
17. Какво ви се иска да бяхте правили по-малко?
18. Как прекарахте Коледа?
19. Влюбихте ли се през 2008-ма?
20. Обичате ли/харесвате ли някого, когото не обичахте/харесвахте миналата година по това време?
21. Има ли човек, който не харесвате/не обичате сега, за разлика от по същото време миналата година?
22. Коя беше любимата ви телевизионна програма?
23. Коя беше най-хубавата книга, която прочетохте?
24. Кое беше най-голямото ви музикално откритие?
25. Кой беше любимият ви филм?
26. Какво искахте и получихте?
27. Какво искахте и не получихте?
28. Какво правихте на рождения си ден и на колко годни сте сега?
29. Какво е това нещо, което ако го бяхте имали, щеше да направи годината ви много по-удовлетворяваща?
30. Какво ви помогна да запазите „разсъдъка си”?
31. Коя публична/известна фигура, беше важна за вас?
32. Кое политическо събитие ви развълнува най-много?
33. Кой ви липсваше?
34. Кой беше най-добрият/интересният човек, когото срещнахте?
35. Споделете един „урок за живота”, който научихте през изминалата година.

две за душата

...от последните няколко дни измежду изпитите, разместването на будните и спящите часове... изпращанията, хартиените снежинки, неочакваните подаръци видими и невидими, пристигащи по всички пощи, сови и други хвъркатички..., измежду приготовленията набегом и списъците с неща за тук и там...

1. http://penelopeillustration.com/blog/2008/12/16/want-to-make-something/
за това има повече ето тук

2. http://www.youtube.com/watch?v=Us-TVg40ExM
за това има повече ето тук

и вместо поздрав за празниците
:)

декември в леки словосъчетания

- групов процес
- хранително натравяне
- финална сесия
- терминал 4

всяко едно от тез словосъчетания има своята първоначална тревога и последваща лекота... и своя привиден хаос, но всъщност - ред. като в купчината хартии на снимката. по настоящем - до мен на пода, отляво.
връщам се при тях ;)

едно нещо, за което сме благодарни

ден на благодарността, преди да замина, всички ме "подготвяха" за, разбира се, храната. задължителните пуйка, плънка, сладко от червени боровинки, сладки картофи, картофено пюре, царевично пюре, squash (което е вид солено ястие с тиква), пай (няколко вида), и още. и наистина - храната беше чудесна. къщата започна да се пълни с хора, масата с - блюда, всеки от гостите се е погрижил за нещо, според както са се разпределили.

но мен много повече от храната ме впечатлиха радостта да са заедно, смеховете и закачките, малките и големи семейни традиции. способността им да се пошегуват с всичко, най-вече със себе си...

енергията в тази къща беше вълшебна.

къща в гората, пред прозореца ми първата сутрин - катеричка. там тримата братя са отраснали, майката още живее, цялото семейство и всички роднини се събират за деня на благодарността.

преди да започне празничния обяд, всички бяха в голямата всекидневна, прави, хванати за ръце.
всеки да каже по едно нещо, за което е благодарен...
..

по пътя обратно в автобуса се сетих за едно изречение от хазарския речник на милорад павич, цитирам по памет: ..и от ниско прелетялата радост, високо излетяла тъга..

коледни и други песни, китайски дракони, река хъдсън и някои изчисления

вчера завършихме един групов проект - написахме, предадохме, презентирахме и всичко. и аз си взех "почивен ден".., че групата, с която прекарах една значителна част от миналата седмица, както и от съботата и неделята, и после две цели нощи писах.., малко множко ми дойде ;)

*

днес бях отново в китайския квартал - в онзи същия фризьорски салон.. в който днес хартиените огнени дракони бяха щедро гарнирани с коледни песни.. ;) а фризьорката ме беше запомнила какво искам от преди повече от месец.., даже използва думите, с които аз тогава го описах.. искрено се впечатлих. там е постоянна върволица, как се помни по този начин?!

*

днес, също така, посветих 4 часа на издирване на офиса на една авио компания. прилежно намерих адреса им в интернет, оказа се в част на манхатън, в която никога не съм била. въоръжих се с разпечатка на съответното парче от картата... и тръгнах. тук ми се ще да вметна две неща. 1) за мен картите са като стихотворения на език, от който разбирам 10-тина думи. тук-там мога да скалъпя по някое просто изречение, но като цяло.. чета, чета... обръщам листа надолу с главата и пак чета, чета.. и все лабиринт и загадка. 2) една голяма част от манхатън е тъкмо като за мен: успоредни улици, номерирани, подредени по възходящ ред, пресечени от перпендикулярни авенюта, номерирани и подредени по възходящ ред. да, ама една друга част от манхатън хич не е така. там са гъсто расли храсталаци от улици и улички. познайте сега в коя част ми се падаше на мен да ходя днес. ;)

та, така. въоръжена със стихотворение на чужд език, вървях, оглеждах се. насам-натам. вадих картата 167 пъти от джоба си.., което свърши работа на една девойка, която ме видяла, че имам карта, та помоли да погледне как да стигне до нейното си място ;). най-накрая и аз стигнах. много бях горда със себе си. пазачът на входа ми каза, че, да, били са моите авио-превозвачи на този адрес. ама са се преместили в кънектикът преди има-няма 15 години. 4 часа и 15 години ме деляха от тях, много гот. ще трябва да ги намеря другояче.

ако не друго, поне намерих река хъдсън ;) като видях голямото неочаквано "празно" пространство в края на улицата, не се сдържах, и въпреки мразовитото, отидох да видя какво е. река се оказа, съвсем истинска :) снимах я даже. малко вече се мръкваше, затова има улична лампа вместо луна.

*

на връщане пресметнах, че средно на ден прекарвам близо 2 часа в метрото. което по тукашните стандарти май е съвсем добре даже. да, ама това прави между 10 и 14 часа седмично. под земята. един цял "буден" ден... после се чудя къде ми изчезва времето.. вече поне мога да чета в метрото (в началото само се кокорех и се взирах да разпозная къде съм). сега съм полу-интуитивна - чета/пиша и като ми наближи време да слизам - вдигам глава да погледна.

*

вече седмица, че и повече, в главата ми се върти една песен от филма "мръсни танци". не знам от къде се появи, защо ми гостува и кога ще си тръгне. забавлява ме. намерих я в youtube. ето я.

има и една друга песен, която е от по-отдавна. мине, не мине ден-два и си я тананикам. забавното е, че не знам коя е. не мога да се сетя. имам мелодия, нямам думи, нито спомен. един приятел каза, че най-вероятно все още ми предстои да я чуя, затова пък дотогава мога да си измисля какъвто текст си искам ;)

*

другото, което сметнах днес, е че миналата седмица е започнал 4-тия ми месец тук, а до края на семестъра остават 4-ри седмици, 2 групови и 5 индивидуални проекта, и 3 финални изпита.

и 1 ден на благодарността, сега, в четвъртък :)