..

днес, докато се разхождах и се губех и се намирах.., после - докато се разхождахме.. две кучета ме спряха - по различно време и на различни улици.. и ми припомниха какво е да те обича някой по този начин.

скоро става една година, откакто бела я няма.
миналата седмица за пръв път я сънувах.

всеки път като съм в родната си къща, отвсякъде я очаквам.
още.

ричард бротиган, любовно стихотворение

Толкова е хубаво
да станеш сутрин
съвсем сам
и да не трябва да казваш на някого,
че го обичаш,
когато не го обичаш
вече.




* и още от Richard Brautigan

животни отблизо, изненади отблизо и отдалеч

Ако още не сте видели изложбата на Андрей Енгелман - киргизстански художник - в Чайната на Бенковска (която била също и галерия "Снежана", факт неизвестен досега за мен).. неговите животни, фламинго и хвърчила ще бъдат там до 23 май. След това ще отидат/отлетят другаде.

--

А иначе, през последната седмица изненадах сама себе си като изгледах ето това видео на лекция на Randy Pausch цели два пъти - открай-докрай. Дълго е 76 минути и 26 секунди, ето от къде иде изненадата. А ето тук - повече за самия Pausch и за сегашното му време.

каквото и да си си намислил, не е това

Does everything take care of itself?
(^този въпрос е цитат, ето от тук)

Списък на непредвидените неща от последните часове на вчера и първите на днес:
- боси стъпки по стълбите надолу
- вечеря, чиято най-важна съставка е жест
- не само аз говоря на зеленчуците, спагетите, чиниите и празните пространства
- на бегом до централна гара
- кошница с бебе до последния перон
- на бегом от централна гара
- старо притеснение (жилав плевел)
- възпитаване в кураж (о!)
- разговор за страхове, към които се обръщаш с лице и тръгваш
- не отговори, а хипотези
- дълга игра на криеница с името на Елиът Арънсън - авторът на любимата "Човекът - социално животно"
- два спални чувала и съвсем набързо тъжно
- малко просветление, малко повдигане на килима
- 6:30 светът е наклонен на една страна и непознат, но като се изправя всичко си идва на мястото
- по-доброто решение
- най-после разбирам една книга, нейните тигри, бури и острови
- разбирам защо чета точно тази книга точно сега (о, да;)
- не мога да си спомня какво сънувах
- изпращам в мислите си самолет, който ще пътува дълго, и обещание, в което вярвам

"той е друг. а вие?" и други следобедни изобретения

снощи
..бях главен участник в урок по създаване на e-mail, прикачване на файлове и компресиране на снимки.. по skype. През няколко държави и с оскъдна часова разлика.

Толкова е странно като те тупне по рамото едно такова, например: приемаш за даденост, а?! лесно било?! говориш с думи, които смяташ за общосподелени?! разбирането ти е в кърпа вързано?! ха!
Нищо подобно. Изведнъж откриваш какви дълги последователности от действия се крият зад гърбовете на неща, които извършваш без да се замисляш, почти механично. За пореден път: това, че нещо е много лесно за теб, не го прави също толкова лесно за някой друг.

днес
..се въодушевих за нещо, намерено по интернет, споделих го с много хора, увлякох и тях. Размечтахме се. Обадих се на телефона за контакт. Отговориха ми, че фирмата се е разпаднала преди близо година. Няма ги вече. Съжаляват. Има ги в интернет, но ги няма в реалността, която обитаваме телесно. На кое да вярва човек? Кой знае каква колония от виртуални призраци се е навъдила. Извиних се на всички. От чие име?!

довечера
..още не се е случило. Струва ми се ту близо, ту далеч. Не знам как да го очаквам. Като че ли твърде много минало има в мрачините.

сега
..по памет, стихотворение на Теодора Куцарова от "Път където го няма"

все едно очаквам някой
който вече е дошъл

и мисля как да го накарам да остане
когато вече си е тръгнал

пп. за мен си: това е стихотворение отдавнашно. после пренаписах "желанието". да не забравям.