снощи, съвсем неочаквано, се обади Н. с думите към главния герой от филм : след всеки световен катаклизъм, война или катастрофа.. неизменно настъпва световен прилив на нежност.
:)
Блог на Галина Николова
сряда, 21 юли 2010 г.
неделя, 18 юли 2010 г.
365, 55: църква
Преди почти 2 години, в деня преди да замина за пръв път за Ню Йорк, куфарите ми бяха приготвени и чакаха, бях преминала вече през най-важните сбогувания, отивах при един приятел да ми направи речник на математическите термини (ах, славни времена на "всичко-се-обърква-в-последния-момент"!).. и пътьом минах покрай св. Неделя в София.. притегли ме, влязох. Имах една миниатюрничка икона на св. Георги в джоба, помолих един свещеник да ми я освети и да ми прочете молитва за закрила. Заминавам надалеч и задълго, казах и сълзите ми сами тръгнаха.
Колко надалеч и колко задълго, попита.
- За Америка, за две години.
- Моята дъщеря е в Америка, вече близо 10 години... С кой самолет пътуваш?
- Утре рано, през Франкфурт.
- Аа, значи ще летиш със слънцето!
- ..много ме е страх..
- Щом толкова много те е страх, не тръгвай, остани тук.
Погледнах го първо невярващо, после се разсмях. Не ме беше чак толкова много страх. И ми олекна, и си тръгнах, и на другата сутрин летях със слънцето.
Днес минахме през църквата на Св. Георги в Добрич и този разговор ми се върна. Ярък, силен, още тук.
сряда, 7 юли 2010 г.
365, 54: компост
След като потъгувах за разделното изхвърляне на боклука и масовото рециклиране в отвъдокеанската страна, с което много бях свикнала (и намирам за единственото отговорно отношение към боклуците, с които зариваме тази планета).., открих топлата вода ;).
Преди десетина дни знаех съвсем малко за компостирането (общо взето - що е то). След това почетох, порових, и сега съм много горда с компоста в градината, който поема не само всички растителни отпадъци от кухнята, но също и много от хартиените, яйчените черупки, утайката от кафе, плюс, разбира се всички градински - плевели, сухи листа и клонки, опадали плодове. Както с всяко нещо, оказа се, че и компостирането си има правила, ред и дисциплина ;)
Трябва да призная, че гледката на червеи никога не ме е радвала така, както при подготовката на домашния компост :)
Освен това компостът е не само полезен, но също така и нагледно училище по кръговрат (и търпение). А това, според мен, е една чудесна метафора не само за природните, но и за човешките ни процеси.. :)
Преди десетина дни знаех съвсем малко за компостирането (общо взето - що е то). След това почетох, порових, и сега съм много горда с компоста в градината, който поема не само всички растителни отпадъци от кухнята, но също и много от хартиените, яйчените черупки, утайката от кафе, плюс, разбира се всички градински - плевели, сухи листа и клонки, опадали плодове. Както с всяко нещо, оказа се, че и компостирането си има правила, ред и дисциплина ;)
Трябва да призная, че гледката на червеи никога не ме е радвала така, както при подготовката на домашния компост :)
Освен това компостът е не само полезен, но също така и нагледно училище по кръговрат (и търпение). А това, според мен, е една чудесна метафора не само за природните, но и за човешките ни процеси.. :)
вторник, 6 юли 2010 г.
365, 53: Ялом
Знаех за Ървин Ялом като за психотерапевт и автор на професионална литература, но като автор на романи ми го препоръча Б. И съм мнооого благодарна за това. Все по-придирчива съм към четивата си, особено към романите, при изобилието наоколо, изобщо не мога да хвана и да дочета книга, която не ме увлича, не ме държи "изкъсо"... И затова сега така възторжено :)
Донесох си един сборник с разкази на Ялом, писани по негови случаи - Love's Executioner and Other Tales of Psychotherapy, а още и един роман: When Nietzsche Wept (другият, който поръчах от любимите used books на alibris.com, не пристигна до преди да затворя куфарите..).
Да си призная, скептично подходих към романа, защото в него са и Ницше, и Фройд, и Йозеф Бройер... обаче влязох в този свят и.. :)
Романът е анонсиран като "a novel of obsession", освен това се развива през 1882 г., в "зората" на психотерапията, в него има сънища, писма, прекрасен диалог, а и толкова много неща да помислиш и за себе си и да научиш...
*
Държа книгата сега в ръцете си, прелиствам я, иска ми се да сложа тук цитат, зачитам се и.. ще сложа три любими неща. Ето:
"Don't you see, Josef, that the problem is not that you feel discomfort? What importance is tension or pressure in your chest? Who ever promised you comfort? So you sleep poorly! So? Who ever promised you good sleep? No, the problem is not discomfort. The problem is that you have discomfort about the wrong thing!" [p.181]
"The joy of being observed ran so deep that Breuer believed that real pain of old age, bereavement, outliving one's friends, was the absence of scrutiny - the horror of living an unobserved life." [p.55]
"Let us try a thought experiment. For tomorrow's discussion, please consider this question: If you were not thinking these alien thoughts, what would you be thinking?" [p.167]
Донесох си един сборник с разкази на Ялом, писани по негови случаи - Love's Executioner and Other Tales of Psychotherapy, а още и един роман: When Nietzsche Wept (другият, който поръчах от любимите used books на alibris.com, не пристигна до преди да затворя куфарите..).
Да си призная, скептично подходих към романа, защото в него са и Ницше, и Фройд, и Йозеф Бройер... обаче влязох в този свят и.. :)
Романът е анонсиран като "a novel of obsession", освен това се развива през 1882 г., в "зората" на психотерапията, в него има сънища, писма, прекрасен диалог, а и толкова много неща да помислиш и за себе си и да научиш...
*
Държа книгата сега в ръцете си, прелиствам я, иска ми се да сложа тук цитат, зачитам се и.. ще сложа три любими неща. Ето:
"Don't you see, Josef, that the problem is not that you feel discomfort? What importance is tension or pressure in your chest? Who ever promised you comfort? So you sleep poorly! So? Who ever promised you good sleep? No, the problem is not discomfort. The problem is that you have discomfort about the wrong thing!" [p.181]
"The joy of being observed ran so deep that Breuer believed that real pain of old age, bereavement, outliving one's friends, was the absence of scrutiny - the horror of living an unobserved life." [p.55]
"Let us try a thought experiment. For tomorrow's discussion, please consider this question: If you were not thinking these alien thoughts, what would you be thinking?" [p.167]
Абонамент за:
Публикации (Atom)