малките неща от друг ъгъл

това видео ме свари толкова неподготвена... и така ме стопли, че ми се прииска пак да мога да го видя.. и вие да може да го видите :)

две-три малки

Покрай изборите вчера и резултатите днес и покрай някои лични събития напоследък, си мисля как понякога, независимо от изборите, които правим, независимо от цифрата, която задраскваме на вселенската бюлетина, кашата, в която се озоваваме, си е все същата. Разликата е, че си познаваме чудовищата и горе-долу знаем какво да очакваме от тях. Един плакат, като от протестите, голям къс от кашон, с надпис с черен маркер: докога?! Пъхам го зад гардероба, после се разколебавам, и го изхвърлям. Рециклирам, разбира се. (В друго време бих си казала, че е добре да заместя "докога?!"-то с "какво по-различно да направя?".. сега обаче не съм в настроение за това).

Пак сънувам, че съм сляпа. Знам какво означава. Знаенето не го прави по-леко, но пък мога по-бързо да се събудя. Събуждането също не го прави по-леко. Всеки избор влачи след себе си други избори. Написвам това и се сещам как преди няколко години участвах в една игра.. и.. ако приемем, че е възможно да получиш отговор на всеки въпрос, който зададеш.. и имаш право само на два въпроса, какво ще попиташ?.. Единият ми въпрос тогава беше: каква щях да бъда, ако бях правила други избори? Всякакви вселенски намигвания, да, да.

Иначе.. иначе. Почти четири месеца след излизането ми от болницата, вече мога спокойно да ходя, но още помня: да можеш да изкачиш стълбите, да повървиш по улиците, да изпревариш някой, който се движи по-бавно от теб, да отидеш до магазина и да напазаруваш.. (и малко преди това: да можеш да стоиш прав достатъчно дълго, за да си измиеш зъбите) са неща, които приемаме за ежедневна даденост. Докато не ни се отнемат. С приемането за даденост също имаме какво да си кажем. То на мен. Аз на него.

Изобщо: не скучая никак.

the meaning of life

(и понеже всичко във фейсбук е толкова преходно, ако че и да остава някъде във виртуалията "завинаги".., копирам си откъс от този текст от там, защото знам - ще искам и друг път да си го чета и препрочитам..)

..“Kindness” covers all of my political beliefs. No need to spell them out. I believe that if, at the end, according to our abilities, we have done something to make others a little happier, and something to make ourselves a little happier, that is about the best we can do. To make others less happy is a crime. To make ourselves unhappy is where all crime starts. We must try to contribute joy to the world. That is true no matter what our problems, our health, our circumstances. We must try. I didn’t always know this and am happy I lived long enough to find it out.

Птица

Миналата зима, когато навън беше минус 20, и имаше сняг, който изглеждаше като да си остане на безформени вледенени късове поне до лятото.. една сутрин отворих прозореца - да проветря за 30 секунди;) и чух отвън да пее птица. В клоните на смръзнатото голо дърво отсреща. На минус 20. И си казах: ако тя може, на мен какво ми е оправданието?

Припомням си я често напоследък.

За щедростта..

..си спомням.

За Ц., с която сме се запознали преди месец, и сме се виждали лично всичко на всичко веднъж, тя самата е в Ню Йорк от 10 дни и в лудницата на този град.. и въпреки това ми търси квартира, ходи на огледи, харесва място, предплаща депозита от собствените си пари, посреща ме на летището, завежда ме там с все куфарите, и после ме води у тях - 50 минути с автобус, да ме нахрани със супа, и ме връща обратно - 50 минути с автобус за двете ни, още толкова после пак за нея..

За първата ми хазайка в Ню Йорк, емигрантка от Перу, възрастна, с крехък английски, все още работеща дълго и уморително всеки ден през седмицата.., която заспива седнала в чакалнята на спешното, и въпреки това не иска да си тръгне в 2 сутринта, когато аз излизам и й казвам, че не, няма да стане бързо..

За б., който шофира цяла една нощ след пълна работна седмица, спи няколко часа, натоварва багажа ми и мен, и шофира още толкова наобратно, защото аз няма как иначе да се преместя точно тогава точно толкова много в пространството..

За М., която ме прибира да живея у тях, когато светът изглежда студено и враждебно място..

За М., която зарязва всичко, и в багажа с диск със смешни филми, музика, списък с места и неща за правене, шеги и смелост, идва да живее у нас за цяла седмица..

За едни четиринадесет човека, които направиха така, че "Азбука на завръщането" да я има на хартия..

За А., който ме познава лично от два дни, иначе знае за мен само служебно.. поглежда ме в очите и пита: ще си плащаш ли сметките? и после включва още един телефонен номер към договора на телефона си, с месечен лимит 50 долара за срок от две години..

За Б., която казва: идвам, до 15 минути съм при теб..

За В., която казва: идвам, до 15 минути съм при теб..

За К., който заспива на дивана, докато аз събирам багаж, и после едно по едно и внимателно пренася всичко, първо надолу по стълбите, после нагоре по стълбите, от единия ъгъл на картата на града до другия, цял един ден и после почти още толкова..

За W., който казва: ако няма друг начин, ще ти дам назаем 6,000 долара. Другият начин се намира, но тези думи са все още безценни..

За В., която настаняват на съседното легло в болницата. Тя може да ходи малко повече от мен и ми грабва и мие чинията и вилицата след почти всяко ядене..

За Б. и: ела да спиш у нас..

За W., който ни прибира у дома си за седмица: двама почти непознати чужденци, защото хотелът, в който сме настанени, е в опасната част на града и пред прозореца ни първо горя, а после избухна кола.. Аз спя в стаята на дъщеря му, Т. - в стаята на сина му, и се храним всички заедно, като семейство..

За sms-ът на И., дни по-късно: още не съм те пуснал..

И още, и още..

Тези хора, с големите си сърца, правят света едно по-добро място, правят мен един по-друг човек.