сряда, 26 март 2014 г.

малките неща, още

(...продължение на историята с шофьорския изпит)

Така се случи, че ми се наложи два пъти да отида до КАТ, за да си взема шофьорската книжка - първия път не им работеше "системата".. Служителките си ровеха в телефоните и на въпроса "а кога се очаква да работи" отговаряха "никой не знае". Всемогъща Система. Отидох след няколко дни пак. Този път Системата работеше, изчаках си реда, взех си шофьорската книжка от гишето (и зарадвах за цяла седмица напред служителката с невинния въпрос "а това картонче за какво ми е" ;-)).. и когато се обърнах да си ходя.... насреща ми момчето, което се върна да ми пожелае успех на шофьорския изпит. Беше дошъл и той да си вземе книжката.

Сега, за да е ясно гигантското съвпадение, да кажа, че за да си подаде човек документите в КАТ, не е достатъчно просто да изкара изпита, нали. Трябва да си вземе удостоверението от школата, да изкара обучение по оказване на първа помощ, да си вземе медицинско, да си подготви още един два документа и т.н. Аз не бях направила нито едно от тези неща преди да си взема шофьорския изпит, а те до едно отнемат време. Т.е. съвсем не е толкова лесно да се озовем по едно и също време в КАТ с човек, с който заедно сме били на изпита. Но да съвпадне минутата, преди да съм излязла и изчезнала.. (защото него го нямаше на опашката, преди аз да отида на съответното гише, т.е. били сме едновременно в КАТ за 1-2 минути)... на това му казвам аз симпатично вселенско намигване :).


2 коментара:

Albena Todorova каза...

Честита книжка и много нови хоризонти :)

Галина Николова каза...

Благодаря ти, всякакви нови хоризонти откри това ;).. живот и здраве, ще разкажа за тях скоро!