още Костас Монтис, "Кого живея"

намерих си, преписала съм си още от тази невероятна книга, за която и преди съм писала тук.. прекрасен Костас Монтис, прекрасен:

--

Да знаете колко се затвори тази врата,
която се затвори..

--

Обикнах те в пълни подробности.

--

Не допускайте в себе си друга наклонност
освен склонността към любов.

--

с едно сърце, на което едно му говориш,
друго разбира.

--

Където и да ни докоснете,
обичаме.

--

Не си чака реда любовта, бута се.

--

Беше една разсеяна Пролет,
която оставяше където й падне нещата си.

--

Имахме едно волско нанагорнище.


(ще спра тук, на волското нанагорнище.. и без това е в разговорите тия дни..)