През изминалия месец имах един повод много да се гордея, че съм българка, и два повода дълбоко да се срамувам.. Поводът за гордост и радост (и много повече надежда, всъщност) бяха протестите на Орлов мост и светлите хора там.. но за това много се изписа и още ще. Аз исках сега за другите да кажа, макар че се колебах.. преди пазех този блог от мръсни неща.. но те не изчезват като ги мълча, нали. Може пък да изчезнат като ги говоря.
Първото. Близки мои приятели - американци, млада семейна двойка, бяха за малко в Европа и дойдоха и до България.. Щяха да останат да нощуват у нас. Бяха взели такси от гарата до вкъщи, ОК-супертранс, както бяхме говорили.. Но шофьорът не включил апарата, казал им 15 лв.. а то е не повече от 7-8.. те и двамата говорят малко български, но не им се разправяло (девойката беше с тежка пневмония, и онази вечер й беше видимо много лошо). И въпреки това онзи шофьор на такси се е възпозвал от тях.. а на мен ми стана криво.. и им се извиних от името на София, на България.. макар че какво помага това, нищо не помага. Иска ми се да бяхме записали номера на онзи шофьор и да бях подала оплакване. Поне да бях направила, каквото зависеше от мен. Защото сега мога само да разказвам за това и да се сещам за "рекламните" клипове на Македония "don't be like them"..
Второто беше тази вечер и още повече ме разстрои (да не говорим, че ме и уплаши). В автобуса от летището, с една от най-близките ми приятелки, която от години живее в Америка, но дойде за малко в България и само за ден в София.. станахме на-една-ръка-разстояние свидетели на тежко агресивен млад мъж, пътуващ без билет, който след като накрещя куп грозни, ужасни неща на съвсем професионалната контрольорка, посегна да я удари... Вместо да извикат полиция, двамата контрольори (мъж и жена), слязоха от автобуса, а онзи остана да вилнее като победител пред погледа на всички пътници, включително две малки момчета.. Колкото и да е грозна самата случка, по-грозно е това, на което тя е симптом.. от една страна е усещането за безнаказаност и без-последственост на каквата и да било хулиганщина.. което само отваря врати за по-тежки криминални поведения (ако едното се толерира, ще се толерира и другото). От друга страна е примерът, който двете малки момчета видяха.. и е вероятно да последват един ден (щот излежда яко, нали). Да не говорим, че моето собствено усещане за застрашеност "на косъм", едва ли е било само мое в онзи автобус.. И изобщо - какво правя в такава ситуация, какъв ход имам? И не става дума за това да сляза от автобуса, нали.
Много е късно вече и е време да си лягам.. но не можех някак да си легна с това. Пускам го преди да съм размислила.
Първото. Близки мои приятели - американци, млада семейна двойка, бяха за малко в Европа и дойдоха и до България.. Щяха да останат да нощуват у нас. Бяха взели такси от гарата до вкъщи, ОК-супертранс, както бяхме говорили.. Но шофьорът не включил апарата, казал им 15 лв.. а то е не повече от 7-8.. те и двамата говорят малко български, но не им се разправяло (девойката беше с тежка пневмония, и онази вечер й беше видимо много лошо). И въпреки това онзи шофьор на такси се е възпозвал от тях.. а на мен ми стана криво.. и им се извиних от името на София, на България.. макар че какво помага това, нищо не помага. Иска ми се да бяхме записали номера на онзи шофьор и да бях подала оплакване. Поне да бях направила, каквото зависеше от мен. Защото сега мога само да разказвам за това и да се сещам за "рекламните" клипове на Македония "don't be like them"..
Второто беше тази вечер и още повече ме разстрои (да не говорим, че ме и уплаши). В автобуса от летището, с една от най-близките ми приятелки, която от години живее в Америка, но дойде за малко в България и само за ден в София.. станахме на-една-ръка-разстояние свидетели на тежко агресивен млад мъж, пътуващ без билет, който след като накрещя куп грозни, ужасни неща на съвсем професионалната контрольорка, посегна да я удари... Вместо да извикат полиция, двамата контрольори (мъж и жена), слязоха от автобуса, а онзи остана да вилнее като победител пред погледа на всички пътници, включително две малки момчета.. Колкото и да е грозна самата случка, по-грозно е това, на което тя е симптом.. от една страна е усещането за безнаказаност и без-последственост на каквата и да било хулиганщина.. което само отваря врати за по-тежки криминални поведения (ако едното се толерира, ще се толерира и другото). От друга страна е примерът, който двете малки момчета видяха.. и е вероятно да последват един ден (щот излежда яко, нали). Да не говорим, че моето собствено усещане за застрашеност "на косъм", едва ли е било само мое в онзи автобус.. И изобщо - какво правя в такава ситуация, какъв ход имам? И не става дума за това да сляза от автобуса, нали.
Много е късно вече и е време да си лягам.. но не можех някак да си легна с това. Пускам го преди да съм размислила.
Няма коментари:
Публикуване на коментар