събота, 23 юни 2012 г.

яж, моли се, обичай, кажи да, затвори кръга

През август 2008-ма четох първата книга от заглавието, тогава грабната съвсем случайно, за един неслучаен дълъг полет. Сега - четири години по-късно, чета втората, съвсем случайно пъхната в ръцете ми един работен ден, петък, първият петък след завръщането ми от Ню Йорк. Едно второ завръщане. После видях и в това как кръг се описва, и ми стана забавно.

Все още съм прочела сравнително малко от "Кажи да" (между другото.. покъртителна корица на българското издание), и вече знам, че ако трябваше с тази да прелетя океана, щеше малко по-дълъг да ми се види полетът.. Но пък тук има ето такива неща, с намигване и подсмихване:

"Изследването на Фишър показва, че хората са далеч по-податливи на сляпо увлечение, когато преминават през деликатни или уязвими моменти в живота си. Колкото по-несигурни и неуравновесени се чувстваме, толкова по-бързо и необмислено сме склонни да се влюбим. По този начин заслепението заприличва на латентен вирус, който кротува в очакване, винаги готов да атакува нашата отслабена емоционална имунна система. Студентите в колежа, например - за първи път далеч от къщи, несигурни, без подкрепата на близки хора - са пословично податливи на увлечения. Всички знаем и това, че пътешествениците по чужди земи често бурно се влюбват, сякаш за една нощ, в абсолютно непознати. В унеса на вълнуващото пътуване защитните ни механизми бързо се разападат." [115]

И така нататък ;)

Няма коментари: