365, 52: абревиатури

Една вечер с Б. се увлякохме в американската страст по абревиатурите и дни наред си смс-вахме абревиатурно. Голям смях падаше, защото всичко всякак можеше да се разчете :)

Същата тогава вечер си "преговорихме" кой какви от популярните американски абревиатури знае. Ето някои от тях:

- aka - also known as
- FYI - for your information
- asap - as soon as possible
- ROI - return of investment
- PDA - 1) personal digital assistant; 2) public display of affection (за това второто пак ще стане дума..)
- COB - close of business
- DOB - date of birth
- OMG - oh my God
- LOL - laughing out loud
- BRB - be right back
- BTW - by the way
- BAU - business as usual
- ICE - in case of emergency
- FOB - friends of the bride
- OBO - or best offer (при обявяване на цена, например)
..и кой знае още какви, за които не се сещам в момента. Помагайте :)

Te си ги ползват като думи. Все едно ние на "т.е.", вместо "тоест", да произнесем "т-е".. Не знам дали идва от желанието им всичко да е бързо - ако има начин нещо да се каже по-бързо/кратко, защо не. Или друга е причината. Но ме удивляваше (а в началото и грандиозно объркваше).

365, 51: думички

мили ми, знайни и незнайни, близки и далечни, тайни и явни читатели на този блог (за съществуването на повечето от вас знам само от google analytics, който брои ли, брои..)

оказа се по-сложно, отколкото го очаквах, да следвам хода/броя на дните - бързо се движи външното време, по-бързо се движи от вътрешното ми.

думички (ще) има ;)

очаквайте скоро списък на любимите места в ню йорк, още за "шока" при завръщането след дълго отсъствие, видимите и невидими разлики между "тук" и "там", малко за пристрастеността на американците към абревиатурите + списък на онези, за които се сетихме с Б., любимите места и неща в софия/българия и още.

365, 50: премиера!

365, 49: мдам

Когато ни подготвяха за т.нар. "reversed culture shock" (oбратен културен шок, при завръщането), не ще да са си свършили добре работата, защото мен ме свари неподготвена и ме тресна свирепо. Уж знам, каквото трябва. Знам, че ще премине, че е на фази и степени, знам, че ще следва и той вълнообразната линия на промяната, с удрянето в дъното и поемането на въздух горе. Знам подробности за етапите, какво и как. Обаче това не ми помага особено.

Защото чудовищата са в детайлите.

Например, според мен година и половина не е кой знае колко много време. Обаче установих, че съм забравила доста имена и разположение на улици в София, в която съм живяла 13 години. Как е възможно?! Защо?!

Също така, имам бели петна по отношение на някакви лесни и подръчни за приятелите ми пространствени ориентири (и задавам въпроси от типа "А къде е и как да стигна до Mall of Sofia?").

Днес не можах да се сетя как се казва "телбод". Нямах тази дума.

За два дни вече успях два пъти да сляза на погрешна спирка и един път не можах да намеря в тъмното входа на блока, в който и преди съм "живяла" близо 2 седмици. Това подхранва едно подмолно чувство за безпомощност, което на драго сърце бих си спестила.

По улиците се усещам колеблива и несигурна.

Не мога съвсем да преценя колко време отнема да се стигне от едно място на друго пеша или пък с градския транспорт.

Странно ми се струва, че всички наоколо говорят на български. Наистина. Не се превземам. По инерция днес казах "Еxcuse me" на една жена в автобуса.

Темпото е различно, дневната светлина е различна, мащабът е различен, миризмите на града са различни, начинът, по който хората изглеждат, е различен (цветове и етноси, дрехи, телесни форми, лица и изражения).

Цигареният дим ме тормози, липсата на градски транспорт нощем ме обърква. Тази вечер за втори път се улових, че се изненадвам на ястията в менютата и се затруднявам да избера. Нали съм израстнала тук, откъде-накъде ще ми е "ново" това?!

Отидох на събитие в Червената къща. Докато се приближавах към струпаните хора пред сградата ме заля вълна от емоции, в която не ми се мокри сега отново.

Дълго ме е нямало.