вторник, 26 август 2008 г.

китайски

--
при първото ми сама-пътуване в метрото, трима афро-американци на около 35-40 години пяха на три гласа много яко блус парче (и да - "яко" съвсем не ми е в активния речник, но като мисля за това, тази дума просто залепва..)
жена с диктофон ги "грабна" и направи brief interview с тях:
- защо пеете?
- защото много ни харесва да го правим!

като се замисли човек - каква друга причина?!


--
същият този ден - на връщане и отново в метрото - една азиатка на около 20-25 с гигантски слушалки на ушите и тетрадка в скута, рисуваше хората наоколо си. 5-6 минути на човек, няколко бързи драсвания в тетрадката и острия й стрелящ поглед се преместваше на следващия. включително на мен. моят втренчен, въпросителен поглед изобщо не я смути. изобщо. все едно беше прозрачна и аз не гледах към нея, а към някой отвъд.

--
на welcome партито в университета част от официалната програма беше една ex-студентка, вече завършила училището по джаз. тя излезе в жълтия си потник, кафява пола и преметнат през рамо инструмент - нещо средно между класическа китара и тамбура.. изпя 2 неща и някак омагьоса цялата зала да пее с нея.. и беше едно от най-усмихнатите хвъркати същества, които съм виждала напоследък.. за миг се опитах да си я представя на официалното откриване на учебната година в българския ми университет.. не се получи.

--
хазяите ми са от перу. казват се мария и даниел. къщата им е светла и лека и прилича на тях.

--
личната ми прогноза е, че след 10-тина години повечето щати ще бъдат официално двуезични. като се ориентирам още малко в "китайския" и мога да построявам прости жизненоважни изречения, ще се огледам за испански.

--
често срещана дума? next!, върви в комплект с удивителната. всичко е бързо, какво се помотваш. next!

--
зейват всякакви понятийни празноти. надушвам още.

--
липсата на яснота е интересно преживяване, особено, когато е повсеместна. тогава появите на хора, които не се движат като теб - опипом, е повече от подарък. напоследък много имам за благодарене.

--
благодаря.

2 коментара:

Niky каза...

леле, колко хубави срещи... имам чувството, че прелиташ като пеперуда над огромна поляна с пъстри цветя... и следващият път и ти да пееш :) с тях

Галя каза...

прелитам е глагол на място, ники.. забравила съм малко, че припявах и аз.
мисля, време в да си припомня, че личното ни темпо през света от нас, т.е. от мен зависи..:)