понеделник, 11 август 2008 г.

вятър и небе

за последните няколко седмици успях
- да събера всичките си материални притежания в кашони, чували, куфари, кутии, да ги надпиша прилежно
- да подаря една голяма купчина неща и една голяма купчина дрехи
- да изхвърля още толкова
- да си тръгна от софия
- да напусна работа
- да се видя с почти всички скъпи на сърцето ми хора
- да подготвя една планина документи
- да се преместя в пространството около 500 км по- на североизток
- да подрежа прецъфтелите цветове на розите
- да се сдобия със самолетен билет и виза
- да се разходя по безкрайната плажна ивица на крапец, да видя три лебеда в морето - съвсем близо до брега, да изпея - в дует и с възторг ;) - всички песни, които ми идват на ум, да видя началото на залеза над дуранкулашкото езеро, да изтанцувам танца на патето яки, който после пуснаха по радиото, да се прехласна по облите гладки камъчета, да събера няколко килограма от тях
- да върна кантара
- да изляза през вратата, която остана отворена след мен, макар че ме пуснаха да си вървя
- да напиша безчет електронни писма
- да усъвършенствам уроците по skype & gmail
- да сънувам човек, който още не съм срещнала и не познавам, но знам че ще
- да поседя в кръглата градина на южния парк, да пия много бавни кафета в онда, да си тръгна с купчина книги от orange, да прочета "за красотата" на зейди смит, да започна "бягащата с вълци" на клариса пинкола естес, да пия бира в куфара, да вечерям в olives, да обядвам в кактус, да поседя в градинката на руската църква, да се напия с чай и разговори в чайната на гладстон и ботев, да се разходя в борисова, да пия мохито в toba&co по всяко време на денонощието, да играя федербал в южния, да вървя дълго по улиците..
- да се порадвам на цветовете на кактуса, който цъфна за пръв път от 11 години
- да си припомня съня, в който пиша прощални писма
- да си тананикам три различни мелодии
- да чуя разкази за себе си от времето преди моите спомени
- и още, а тези до тук - съвсем не в реда, в който са написани

в родната ми къща, когато събирам прането от простора в градината, то мирише на вятър и небе. скоро и аз.

4 коментара:

Niky каза...

ех, танцът на патето яки... и федърбала...
видя почти всички, да
но някой ден ще разбереш, че те пазя в себе си :)

Бистра каза...

вълшебно
прекрасен, прекрасен пост
усмихвам ти се

Галя каза...

много сте мили..
благодаря ви

Aozora каза...

Звучи пълно и тъжно. Като няколко ябълки на върха на дървото в края на октомври.
Толкова се радвам, че открих блога ти.