петък, 30 май 2008 г.

бела речка


Не съм писала тук доста време.. или поне така ми се струва. Бях на фестивала на спомените в Бела Речка.. и все едно съм била на пътешествие в друго измерение. Като пристигнах обратно в София, имах чувството, че всичко, което оставих тук преди да замина, е било отдавна.

А там се надишах с истински въздух и истински разговори и от това много ми олекна. Намерих хора, каквито търсех, но не очаквах. Зададох въпроси, които ме драскаха с нокти, но веднъж изговорени и намерили ехо/ухо - се успокоиха.
-
Вечерта в гората имаше светулки.

Беше като подарък. Беше подарък. Благодаря.

Още не съм си дошла съвсем на себе си.

4 коментара:

Бистра каза...

йей, аз бях миналата година
беше толкова вълшебно, че реших да не повтарям :-)

Галя каза...

здравей, Бистра, радвам се да те видя тук :)
"вълшебно" е най-добрата дума.. друга, за която се сещам, като мисля за там-и-тогава, е "разкошно".. всякакви други думи слаби ми се виждат..

Niky каза...

Зарадвах се на това приятелско ехо от Бела Речка... :)

Галя каза...

zakusnial p.s. na latinitsa
kak se stiga do tam
vlak ot sofia do lukatnik (za mezdra, 7:25 am)
sled tova - vednaga - avtobus za vurshetz. sliza se na gorna bela rechka
i se izguvash v tishina s shturtzi